Знаеше, че повечето университети поддържат комплексна сървърна система, в която се влиза през телнет. Набра посочения в уебсайта номер на информацията за онлайн регистрацията и скоро се свърза с уебадминистраторката, любезна млада жена. Тя прие обяснението му, че пише репортаж за уебсървърите, и му обясни каквото го интересуваше за сървърите на „Джордж Мейсън“. Те били четири („засега, но се развиваме!“) и носели имената на различни патриоти: Мадисън, Джеферсън, Адамс и Хейл.
Дани влезе в телнет и опита всяко от имената, докато накрая се свърза с акаунта на Терио в „Адамс“. Тогава системата му поиска парола.
Курсорът — сиво квадратче на черен фон — търпеливо запремигва.
От разговорите си с компютърните специалисти във „Фелнър Асошиейтс“ знаеше, че най-разпространената парола, използвана от около деветдесет процента от собствениците на компютри, е „парола“. Тъй като нямаше какво друго да прави до полета, той опита:
парола
грешна парола
„Добре — помисли си Дани. — Значи Терио не е спадал към общото стадо.“ Което означаваше, че сигурно е използвал името на домашен любимец. Или на децата си. Или на жена си. Както постъпваха деветдесет процента от останалите десет процента (според експерта по комуникационни мрежи на „Фелнър Асошиейтс“, Боб Лабраска). Само че Терио не беше женен и нямаше нито деца, нито домашни животни (доколкото знаеше Дани).
Той прегледа биографията на професора в търсене на някакви податки. Видя датата му на раждане и я въведе:
10-14-60
грешна парола
Опита с колежа, в който беше учил Терио:
джорджтаун
грешна парола
Опита различни комбинации, включително „джон-хопкинс“, после продължи с имена и думи, които можеха да имат специално място в речника на Терио: „мани“, „зороастър“, „шейх-ади“, „езиди“, „паун“, „санджак“, „Месопотамия“, „аватар“… Накрая реши, че е безнадеждно. Даже случайно да познаеше вярната дума, Терио можеше да я написал отзад напред или да е прибавил към нея цифра. Не знаеше достатъчно за него. Може да си беше падал по кинорежисьори:
луимал
грешна парола
Или по ядрена физика:
неутрино
грешна парола
неутрино1
грешна парола
Можеше да е всичко! Например някоя от напълно сигурните пароли, които не означаваха абсолютно нищо за когото и да е и никой нормален човек не можеше да запомни, например:
Ijq3%7tf0’5
Курсорът продължаваше да му намига.
Естествено, всяка парола можеше да бъде разкрита. Лабраска му беше казал, че трябвало само свестен компютър и съответната софтуерна програма. Не както се опитваше да го направи Дани. Така щяха да са му нужни сто хиляди години. Това бе като в приказката. Познай името на джуджето. Румпелщилцхен. Мацето от приказката изобщо нямаше да се сети. Дани не си спомняше точно как го беше научила.
Той унило въздъхна и се отпусна назад, завъртя се наляво-надясно и се вторачи в тавана. Бе попаднал в задънена улица. Според Реми Барзан шейх Мунир не бил от хората, които си променяли мнението въз основа на празни приказки. Трябвало му доказателство.
Дани затвори очи и започна да рови в паметта си. Какво друго знаеше за Терио?
плодороденполумесец
грешна парола
Спомни си разговора с отец Инзаги, един от най-добрите приятели на професора.
инзаги
грешна парола
Монахът му бе казал, че „самоубийството“ на Терио много го е изненадало, тъй като ученият обожавал живота, обичал да се смее.
неплодороденполумесец
грешна парола
„Стига! — каза си Дани. — Хвърляш си парите на вятъра, като седиш тук. Какво от това, че е имал чувство за хумор?“ И тогава си спомни за „подсещащия въпрос“. Някаква шега, която Терио обичал. Каламбур. Той се замисли. Също като Румпелщилцхен, това беше някаква детска песничка. После си спомни:
хей-хо, терио
грешна парола
Опита без тире и получи същия резултат. Прокара пръсти през косата си (вече бе достатъчно дълга) и се вторачи в екрана. Името беше грешно, естествено. Ето кое бе каламбурът. Затова му е било смешно. Наистина имаше такава песничка. За някакъв фермер.
Той се наведе напред, впери поглед в мигащия курсор и си я спомни. Дори я изтананика: