Дани поклати глава.
— Напротив, тясно е свързано с присъствието ви тук.
— Защо?
Дани дълбоко си пое дъх.
— Пратих ви един доклад — отвърна той. — Ще го получите след няколко дни — по обикновената поща. А засега… — Младият мъж бръкна в джоба си и извади дискетата, на която беше копирал доклада на Ролвааг с JPEG файловете и я плъзна по масата към Мунир. — Всичко е тук.
Шейхът предаде дискетата на съседа си, който я зареди в лаптопа си и отвори един от файловете. Мунир погледна екрана, на който се виждаше сравнителна таблица на дървесни пръстени от различни епохи и места.
— Какво е това? — учудено попита той.
Зебек се наведе назад със стола си, за да види монитора. На лицето му се изписа озадачено изражение, после се опули, познал изображението на екрана.
— Ще започна отначало — предложи Дани. — Иначе няма смисъл.
Мунир одобрително кимна.
— Този човек ми се обади преди около месец — посочи милиардера Дани. — Представи се като Белцер и поиска да се срещнем на летището…
Трябваше му доста време, за да разкаже историята. Все забравяше разни подробности и се налагаше да се връща, за да доизяснява нещата. Веднъж-дваж преводачът го молеше да спре, за да го настигне. Но все пак успешно доведе разказа до края.
— Въпросът е, че нашият приятел тук е подменил издялания от шейх Ади санджак с фалшификат, защото само така е можел да си осигури пари за бизнеса. Крис Терио и Реми Барзан са разбрали за това и са пратили проба от дървото на доктор Ролвааг. Можете да прочетете доклада на дендрохронолога, но заключението е очевидно. Господин Зебек представлява… — Дани се замисли. — Опасност.
В залата цареше тишина, освен случайните звуци от клавиатурите на лаптопите. После Зебек саркастично изръкопляска. Когато привлече вниманието на присъстващите, той молитвено сключи пръсти и делово заговори:
— Той прекъсва заседанието ни, въоръжен с автомат. Напада вашия имам с юмруци. И вие въпреки това го изслушвате? — Милиардерът замълча за миг. — Не е ли очевидно, че този човек и другите — онзи Терио и Реми Барзан — не е ли очевидно, че имат собствени цели?
— Какви цели? — попита Дани.
Зебек изобщо не го погледна.
— Той работи за шпионска фирма, наречена „Фелнър Асошиейтс“, която се опитва да съсипе компанията ми, за да получи патентите й.
— Глупости! — възкликна Дани.
Мунир вдигна дясната си ръка и посочи екрана пред себе си.
— Ами това?
— Какво по-точно? — попита Зебек.
— Искаш да кажеш, че тези файлове са лъжа, така ли?
Зебек се намръщи.
— Имаш предвид доклада от… как беше? Института „Осло“ ли? Доклада на дендрохронолога?
Мунир кимна. Всички старейшини бяха вперили погледи в Зебек.
Той кисело сбърчи лице.
— Не, предполагам, че докладът е верен. Дори съм сигурен в това. — Той замълча, за да ги остави да смелят казаното.
— Тогава… — започна шейхът.
— Сигурен съм, че дървото е точно на такава възраст, на каквато твърди онзи учен — петдесет години! Или сто! Във всички случаи е прекалено ново, за да е от истинския санджак. — Той пак направи пауза. — Но какво доказва това? Че санджакът е фалшив ли? Едва ли. Доказва само, че Терио и Барзан са дали на тоя Ролвааг парче дърво от нещо друго, но не и от санджака.
— Какво например? — попита Дани.
Зебек сви рамене.
— Например от кутия от пури. — Той поклати глава. — Не мога да повярвам, че още слушаме тия глупости.
Старейшините избухнаха в спорове помежду си. Дани не разбираше нито дума и се обърна към Зебек.
— Ти тотално се прецака, мой човек.
Милиардерът се извърна.
След малко Мунир вдигна ръка и в залата се възцари тишина.
— Трябва да решим този въпрос, преди да продължим с работата си.
— Напълно съм съгласен — отвърна Зебек. — Трябва да решите на кого да вярвате. На своя имам — или на този… този луд американец.
Дори Мунир се усмихна на определението.
— Значи сме единодушни — каза той и бавно се изправи на крака. — Самолетът ти на летището ли е?
— Моят самолет ли? — не разбра Зебек.
— Казаха ми, че имаш частен самолет.
— Ами да, но…
— Тогава да вървим.
— Къде? — попита Зебек.
Шейхът не обърна внимание на въпроса и погледна другите старейшини. Той им каза нещо и всички един по един се изправиха и го последваха навън.