Застанал между Кукоч и неговия другар, Зебек почти ръмжеше от гняв и страх. Въпреки че Дани не разбираше нито дума от езидския език, тонът му ясно показваше, че се чувства предаден. Очевидно не бе очаквал да отидат там.
Намираха се на двадесетина метра от масивна врата от ковано желязо, вградена в самия склон. Двете й крила се разтвориха и разкриха черна пещера. До вратата стоеше младеж с кутия фенерчета и ги подаваше на всеки от старейшините.
Дани забързано настигна Мунир.
— Какво има вътре? — попита той.
Старецът сви рамене.
— Невазир.
— Хм, добре, ако не възразяваш, просто ще почакам тук навън — каза Дани.
Шейхът широко се усмихна и поклати глава. После хвана американеца подръка, подаде му фенерче и го поведе по дългия нисък тунел, който се виеше през поредица от помещения. Подземният град беше като огромен мравуняк с проходи във всички посоки. Лъчите на фенерчетата пронизваха мрака и осветяваха скалните стени.
— Къде отиваме? — попита Дани, като дишаше през нос, за да не се задъха от възбуда. Сякаш се намираше в рудник, само че със стотици галерии. „Ами ако се изгубим? — зачуди се той. — Ако фенерчетата угаснат? Ако…“ Сънливостта му се изпари, погълната от непреодолима клаустрофобия.
— Какво е това? — Дани спря до масивен кръгъл камък върху примитивен постамент в нещо като ниша отстрани на галерията. Доколкото можеше да прецени, единственото, което задържаше скалата на мястото й, бе много по-малък камък, вклинен между нея и постамента.
— С този камък се запушва тунелът — поясни Мунир. — Ако враговете на народа го последват в града, той може да затвори прохода след себе си. След време враговете ще си отидат.
— И после? Ще върнат камъка на старото му място, така ли?
Шейхът поклати глава.
— Невъзможно. Ще трябва да изкопаят нов проход.
Вървяха петнадесетина минути. Напредваха бавно заради немощта на някои старейшини и сакатия крак на Зебек. Може би повече от петнадесет минути. Дани не бе сигурен. В подземния град нямаше нищо, което да отмерва хода на времето. Нямаше представа за дълбочина и посока.
— Къде сме? — попита той.
— На двайсетина метра под земята — отвърна Мунир. — Още малко.
И наистина. Продължиха още няколко минути и проходът се разшири в пещера с висок таван и сводеста ниша в стената. На железен лост висеше златна завеса.
Зебек стоеше в средата на пещерата между Кукоч и мъжа от магазина за килими. Лъчите на фенерчетата трепереха в прашния въздух. Дани изпитваше лошо предчувствие.
— Е, стигнахме! — заяви милиардерът и махна с ръка. — И защо? Какво ще докаже това? — Гласът му звучеше по-пискливо от обикновено.
Мунир се прокашля.
— Мислех си, че може и да си прав. Че този младеж и Реми — и другият човек, Терио — са се наговорили срещу теб.
— Точно така! — извика Зебек. — И защо не? Никой от тях не беше правоверен! Защо им вярвате, защо вярвате на това американче, а не на мен? Ние, истинските езиди, правоверните, от хиляда години сме подложени на такива атаки!
Мунир кимна, сякаш се съгласяваше с него.
— Запитах се откъде знаем, че санджакът е фалшив и че докладът не лъже. Дали норвежкият учен е анализирал парче дърво от санджака или може от дънер, изхвърлен на брега на езерото Ван? И в двата случая въпросът е сериозен. Ако истинският санджак, нашият най-свещен предмет, създаден от ръцете на самия шейх Ади, е бил подменен с фалшификат, това е най-страшно светотатство.
Старецът замълча за миг и пак се прокашля.
— От друга страна, възможно е да съществуват групи, които поради политически или лични причини не одобряват избрания от старейшините имам. Възможно е тези групи да са се опитали да всеят съмнение и смут, като подхвърлят фалшив доклад и оспорят законността на новия водач. За да спечелят време, докато подготвят убийството му. — Мунир погледна Дани, който изведнъж бе обзет от нервност и клаустрофобия. „Tranquilo“ — каза си той и си наложи да не сведе очи пред спокойния поглед на шейха. — Фалшивият доклад — продължи старецът — е също такова светотатство, опит за подмяна на волята на Тауза и пророчествата на Черното писание. — Мунир замълча, премести поглед от Дани към Зебек и поклати глава. — Но как да установим истината?
Зебек понечи да каже нещо, ала шейхът вдигна ръка и милиардерът млъкна.
— Хрумна ми, че ако санджакът, който видяхме ние, старейшините, докато обсъждахме избора на новия имам, е фалшив, онзи, който го е направил, ще го унищожи още щом статуята изпълни целта си. Санджакът се показва само по време на избор. Новият имам е млад. Би трябвало да надживее всички старейшини. Дори е възможно истинският санджак да е върнат на мястото му, но в такъв случай още щом го видим, ще разберем, че е друг.