Кейли и собственичката на магазина за домашни любимци Магда вече бяха приятелки. Както обикновено, тази вечер трябваше да влязат вътре, за да може Кейли да вземе на ръце и да милва някое кутре (в този случай хрътка).
След пет минути стигнаха до любимия си италиански ресторант „Мати“, където метрдотелът Марко ги посрещна с тържествено „Buona sera!“, стисна и двете ръце на Кейли и както винаги я попита дали Дани се отнася добре с нея. Тя отговори утвърдително, строгото изражение на италианеца се разтопи в усмивка и той ги заведе до маса с изглед към улицата.
Когато се настаниха, Дани измърмори:
— Човекът е влюбен в теб — знаеш го, нали?
Кейли извъртя очи и махна с ръка.
— Такъв си е Марко. С всички се държи така.
— Да бе! Затова ни даде тая маса — само за нас с теб и за кмета, ако има късмет. Съмнявам се.
— Ами… — Тя сви рамене.
Когато поръчаха, Кейли го помоли:
— Разкажи ми за разследването.
— За разследването ли?
Тя поруменя.
— Да! Защото е разследване, нали? Ти провеждаш „разследване“. Точно като Ниро Улф.
Дани се намръщи.
— Ниро Улф е бил дебел. И стар! И изобщо не си е подавал носа от апартамента.
— Освен за такива неща.
Той сви рамене.
— Върви нормално, струва ми се. Във всеки случай е доходно.
Скоро донесоха купа с брускета помодоро и чаши с Греко ди Туфо и Дани й разказа за разочароващото си посещение в университета „Джордж Мейсън“.
— Затова после отидох в съда.
— Защо?
— Заради завещанието.
— Но какъв е смисълът? Искам да кажа, сигурна съм, че завещанията са интересни, обаче… — Отхапа от брускетата и тя се разпадна на кубчета мазни домати. — Хопа! — измърмори Кейли и ги събра на купчинка в чинията си. — Може би не съм готова да приема предизвикателството на спагетите — призна тя.
Беше дошла от Пиър преди десетина години и Дани все още чуваше Равнините в гладките й гласни, също както виждаше сиукската жилка във високите й скули. Лустрото й бе идеално и вървеше в крак с модата, но дори Суартмор, Харвард и Вашингтон не бяха успели да скрият селското момиче в нея. Тя можеше не само да кара трактор, но и да ремонтира двигателя му.
Собствената му брускета също избухна, когато отхапа от нея, и Кейли се изкикоти.
— Може би още не сме готови да се храним на обществени места — реши тя. — Та какво разказваше за завещанието?
— Мисля, че човекът е бил сирак.
— Наистина ли? Защо?
— Защото е оставил всичко на едно нюйоркско сиропиталище. Иначе в съда не открих нищо друго. Завещанието е отпреди пет години и в него не се споменава нищо за документите му.
— Ами изпълнителят? — попита Кейли.
Дани поклати глава.
— Просто някаква юридическа кантора — онази, която е съставила завещанието.
— Така… — Тя потръпна. — Не е ли имал приятели? Роднини?
— Поне аз не открих такива.
— Това е ужасно!
„Типично в нейния стил — помисли си Дани, — да съжалява за човек, за когото никога не е чувала. При това мъртъв.“
— Тогава какво е станало с документите му? — попита Кейли.
— Не знам.
— Може да ти ги дадат, нали?
Дани се намръщи.
— Ммннн… едва ли.
— Защо?
— Защото става дума за юристи, а юристите са абсолютни педанти по отношение на документите, пък и… формално, те принадлежат на наследника.
— Имаш предвид сиропиталището…
— Католическия приют в Бруклин.
— Но може да ти позволят да ги разгледаш, нали?
Дани бавно кимна с глава.
— Да… възможно е. Но може и да не ми позволят.
Кейли отново рискува да отхапе от брускетата.
— Значи всъщност… не си стигнал доникъде — обобщи тя.
Дани безпомощно разпери ръце.
— Получавам сто кинта на час, което определено е някъде. Искам да кажа, като се замислиш, най-лошото, което може да се случи, е да приключа разследването. Веднага. Тогава докъде ще стигна?
След час вече бяха в апартамента.
— А сега десертът — обеща Кейли и сините й очи заблестяха, докато се насочваше към спалнята.
Дани наблюдаваше плавно полюляващите се хълбоци. „От виното е — помисли си той. — Две чаши и задръжките й изчезват.“ Истината бе, че за човек с такова пуританско възпитание като нея Кейли имаше просто неутолимо либидо. „В някой друг век щях да се измъчвам от плътските си томления“ — веднъж се беше пошегувала тя. Сега се облегна на касата на вратата и го стрелна с поглед.