— Добре — каза Дани, когато Иън изглежда свърши. — Успокой се.
Това още повече влоши нещата.
— Да се успокоя ли? — изхриптя Иън. — Бих могъл да се успокоя, ако… — И така нататък.
Дани престана да го слуша, но когато Иън се наприказва, не успя да си задържи устата затворена.
— Не забравяй, че ми плащаш само девет кинта на час.
Ако вече не е изчерпал цялата си енергия, помисли си Дани, Иън може да се взриви.
След работа се отби в „Микстек“ за порция ориз с фасул, която прокара с две бутилки „Негра Модело“. После се прибра в апартамента, написа доклада си и с помощта на счетоводната си компютърна програма обработи разходите и отработените часове. Когато свърши, той се обади на Белцер, за да му съобщи за квитанцията от „Федерал Експрес“ в боклука на Терио.
— Браво! — похвали го адвокатът. — Много умно!
— Благодаря.
— И е пратил компютъра в Рим, така ли?
— Да — потвърди Дани. — На монах на име Инзаги.
— Инзаги… А откъде знаете, че е монах?
— Защото след името имаше „ОИ“. — След като адвокатът не реагира, Дани прибави: — Общество на Иисус. Това означава, че е йезуит.
— Знам какво означава — отвърна Белцер. — Просто си мислех… Roma.
— Хубаво градче — пошегува се Дани. — Ако ви трябва някой да потърси отчето… на разположение съм.
За негова изненада предложението му бе посрещнато с дълго мълчание.
— Нали не знаете италиански? — накрая попита Белцер.
Дани се засмя.
— Не знам. Искам да кажа, мога да си поръчам спагети.
Белцер май също се подсмихна.
— Ще си помисля — отвърна той. — Утре сутрин ще ви се обадя.
„Да бе! — каза си Дани. — Ще чакам до телефона.“
Мажеше мармалад върху препечена филийка, когато телефонът иззвъня. За негово удивление се обаждаше Белцер.
— Мислех си — започна адвокатът, — че това може да е преимущество.
— Кое? — попита Дани.
— Че сте американец. Че сте чист американец. И че не знаете езика.
Дани се намръщи. Сериозно ли говореше?
— Не разбирам. Защо тъкмо това ще е преимущество? Даже няма да мога да го разпитам за компютъра. Нали за това приказвахме? За монаха и компютъра.
— Да. Но ако имате съответния документ и телефонна поддръжка? Можете да кажете на монаха, че сте инспектор — полицейски инспектор — и че разследвате смъртта на господин Терио.
Предложението беше толкова неочаквано, че Дани се опули. Майтапи се — помисли той, докато мълчанието започваше да натежава.
— Дан? — повика го Белцер.
— Да…
— Казвах, че…
— Просто… не върша такива неща — каза Дани.
— О, напротив — възрази адвокатът. — Точно такива неща вършите. Нали се престорихте, че искате да купите къща, когато се обадихте на онази агентка на недвижими имоти?
— Да, естествено, но чак да се представя за полицай? Едното е безобидна лъжа, а другото — престъпление.
— Не и в Италия — отвърна Белцер. — Един заместник-шериф от окръг Феърфакс няма абсолютно никакви правомощия в Рим и ако се представите за такъв, това ще е по-скоро ексцентричност, отколкото престъпление. Не е същото като пред властите, защото няма да се наложи. — Адвокатът замълча за миг. — И да не забравяме главното: Зереван Зебек е подложен на клеветническа кампания от единия край на Европа до другия и това му струва милиони. Той може да си го позволи, признавам. Господин Зебек е много богат човек. Но не страда само той. Когато компания като „Системи ди Павоне“ е подложена на атака, страдат много хора. Доставчиците губят пари, служителите си губят работата. Получава се верижна реакция.
— Разбирам, но…
— Малко хитруване не е краят на света. Не ви карам да вършите нещо незаконно.
— Знам, но…
— Можете да опитате — предложи Белцер.
— Искате да кажете…
— Идете там. Вижте как стоят нещата.
Дани се умълча. Помисли си: „Рим!“. Помисли си: „Край на Иън!“. После се чу да казва:
— И ако се съглася?
— Ще ви се плати много щедро.
— И какво искате да направя?