Выбрать главу

— Добре — каза Дани, когато Иън изглежда свърши. — Успокой се.

Това още повече влоши нещата.

— Да се успокоя ли? — изхриптя Иън. — Бих могъл да се успокоя, ако… — И така нататък.

Дани престана да го слуша, но когато Иън се наприказва, не успя да си задържи устата затворена.

— Не забравяй, че ми плащаш само девет кинта на час.

Ако вече не е изчерпал цялата си енергия, помисли си Дани, Иън може да се взриви.

След работа се отби в „Микстек“ за порция ориз с фасул, която прокара с две бутилки „Негра Модело“. После се прибра в апартамента, написа доклада си и с помощта на счетоводната си компютърна програма обработи разходите и отработените часове. Когато свърши, той се обади на Белцер, за да му съобщи за квитанцията от „Федерал Експрес“ в боклука на Терио.

— Браво! — похвали го адвокатът. — Много умно!

— Благодаря.

— И е пратил компютъра в Рим, така ли?

— Да — потвърди Дани. — На монах на име Инзаги.

— Инзаги… А откъде знаете, че е монах?

— Защото след името имаше „ОИ“. — След като адвокатът не реагира, Дани прибави: — Общество на Иисус. Това означава, че е йезуит.

— Знам какво означава — отвърна Белцер. — Просто си мислех… Roma.

— Хубаво градче — пошегува се Дани. — Ако ви трябва някой да потърси отчето… на разположение съм.

За негова изненада предложението му бе посрещнато с дълго мълчание.

— Нали не знаете италиански? — накрая попита Белцер.

Дани се засмя.

— Не знам. Искам да кажа, мога да си поръчам спагети.

Белцер май също се подсмихна.

— Ще си помисля — отвърна той. — Утре сутрин ще ви се обадя.

„Да бе! — каза си Дани. — Ще чакам до телефона.“

Мажеше мармалад върху препечена филийка, когато телефонът иззвъня. За негово удивление се обаждаше Белцер.

— Мислех си — започна адвокатът, — че това може да е преимущество.

— Кое? — попита Дани.

— Че сте американец. Че сте чист американец. И че не знаете езика.

Дани се намръщи. Сериозно ли говореше?

— Не разбирам. Защо тъкмо това ще е преимущество? Даже няма да мога да го разпитам за компютъра. Нали за това приказвахме? За монаха и компютъра.

— Да. Но ако имате съответния документ и телефонна поддръжка? Можете да кажете на монаха, че сте инспектор — полицейски инспектор — и че разследвате смъртта на господин Терио.

Предложението беше толкова неочаквано, че Дани се опули. Майтапи се — помисли той, докато мълчанието започваше да натежава.

— Дан? — повика го Белцер.

— Да…

— Казвах, че…

— Просто… не върша такива неща — каза Дани.

— О, напротив — възрази адвокатът. — Точно такива неща вършите. Нали се престорихте, че искате да купите къща, когато се обадихте на онази агентка на недвижими имоти?

— Да, естествено, но чак да се представя за полицай? Едното е безобидна лъжа, а другото — престъпление.

— Не и в Италия — отвърна Белцер. — Един заместник-шериф от окръг Феърфакс няма абсолютно никакви правомощия в Рим и ако се представите за такъв, това ще е по-скоро ексцентричност, отколкото престъпление. Не е същото като пред властите, защото няма да се наложи. — Адвокатът замълча за миг. — И да не забравяме главното: Зереван Зебек е подложен на клеветническа кампания от единия край на Европа до другия и това му струва милиони. Той може да си го позволи, признавам. Господин Зебек е много богат човек. Но не страда само той. Когато компания като „Системи ди Павоне“ е подложена на атака, страдат много хора. Доставчиците губят пари, служителите си губят работата. Получава се верижна реакция.

— Разбирам, но…

— Малко хитруване не е краят на света. Не ви карам да вършите нещо незаконно.

— Знам, но…

— Можете да опитате — предложи Белцер.

— Искате да кажете…

— Идете там. Вижте как стоят нещата.

Дани се умълча. Помисли си: „Рим!“. Помисли си: „Край на Иън!“. После се чу да казва:

— И ако се съглася?

— Ще ви се плати много щедро.

— И какво искате да направя?