Първата половина от „Сияйната гробница“ беше посветена на ранните анахбрити. Терио разказваше историите им и твърдеше, че свети Антоний Египетски и други след него станали причина за появата на западното монашество. Защото, смяташе професорът, религиозните отшелници неизбежно привличали последователи. По ирония на съдбата колкото по-пълно се откъсвали от света и се оттегляли по-навътре в пустинята, толкова по-голяма била вероятността да излязат от отсрещната страна начело на цяла свита. Това си имало и хубавата страна: именно монашеските ордени съхранили писаното слово през Тъмните векове и така спасили западната цивилизация от невежество и мрак.
Всичко това беше интересно, но вниманието на Дани привлече една глава в края на книгата. Когато разглеждаше проблема за „насилствените анахорити“, Терио пишеше за една балада или народна песен, датираща отпреди повече от хиляда години, наречена „Вградена невеста“. Тя била разпространена от Бомбай до Букурещ. На различни езици и диалекти имало над седемстотин варианта на песента.
В сръбския вариант жената била зазидана в стените на една крепост, в Турция — на кервансарай, а в Персия — в мост. И винаги за „късмет“ или в случая с мостовете — за да бъдат умилостивени речните богове, разгневени от нахлуването в техните владения.
Според Дани най-трогателен беше трансилванският вариант. В тази песен група зидари строят манастир далеч от дома, ала нощем някой разрушава зида им. Твърди се, че го правят „духове“ и мъжете са уплашени: никога ли няма да се завърнат у дома? Главният зидар чува глас, който му казва, че могат да умилостивят речните духове единствено с принасяне в жертва на жена. И по-конкретно — първата жена, която дойде на строежа, трябва да бъде вградена в основите на мост. Облекчен, че е намерен изход, зидарят разказва това на другарите си и те заедно взимат решение: първата жена, която дойде, ще бъде погребана жива. На другата сутрин всички тревожно наблюдават пътя и скоро в далечината се задава жена. Когато се приближава, вълнението на главния зидар се превръща в ужас, защото вижда, че това е неговата млада невеста, дошла отдалеч, за да му донесе цветя, храна и вино. Зидарят моли Бога да я накара да се върне там, откъдето е дошла, ала не би. И така, тя е зазидана в стената, а зидарят умира от мъка.
Терио признаваше, че има също толкова интерпретации на смисъла на тази песен, колкото са вариантите на текста. За някои постмодерни учени тя била „убийствена метафора на семейния живот“ (при който жената „образно била вграждана в брака, за да се запази нейната добродетелност“). Друг коментар предполагаше, че песента представлява „символично зазиждане на сърби“ от мюсюлмански нашественици.
Според Терио обаче, песента трябвало да се разбира буквално. „Вградена невеста“ била ни повече, ни по-малко устно предание — народно описание на исторически обичай, при който се жертвали живи жени и деца за осигуряване на успеха на важни строителни начинания. Като доказателство за тази практика той привеждаше примера с вграждането на жена, за която се твърдяло, че е девствена, в стена на замъка Нийдер Мандершайд в Германия. Друг пример бил мостът на бременската крепост: когато през XIX век го разрушили, установили, че в основите му има детски скелет. Още свидетелства били открити при реставрирането на английски черкви и френски катедрали. Терио мимоходом споменаваше, че според някои учени детската песничка „Лондонският мост“ се отнасяла точно за тази практика. Песента неканена прозвуча в главата на Дани:
Стихчетата изглеждаха безсмислени. Какви ключове? Кого да заключат? Това ли беше смисълът: да заключат някаква госпожа, за да не падне мостът? Божичко! Побиха го тръпки.
Това бяха вледеняващи истории, разказани сухо, но занимателно, и когато най-после затвори книгата, Дани с изненада установи, че е вечер. Лампите в парка незабелязано се бяха включили и дългите следобедни сенки се бяха разтворили в мрак.