Монахът се усмихна.
— Не говорех за вас. Говорех за себе си.
Дани още повече се смути. След малко отмести стола си назад.
— Е — каза той и понечи да се изправи.
Инзаги постави длан върху ръката му.
— Не се сърдя. Важното е, че ми казахте истината — и че компютърът е в мен. Не се тревожете.
Дани се отпусна и седна на стола си.
— Благодаря — малко неуверено каза той.
Монахът сключи длани.
— Макар че всъщност навярно би трябвало да се тревожите — прибави той.
Дани го погледна, а Инзаги се наведе към него.
— Искам да кажа, че трябва да внимавате.
Американецът сви рамене.
— Скоро си заминавам…
— Не. Скоро заминавате за Сиена. И чак после за Щатите. — Той се поколеба. — Искам да кажа, че трябва да внимавате в Сиена.
— Ясно.
— Ще ви попитам нещо. Този Зебек… — какво знаете за него?
— Почти нищо.
— И аз така си помислих — отвърна монахът. — Струва ми се, че е много потайна личност. Защото можете да прочетете всички големи вестници и да не видите името му в продължение на цяла година. Освен мимоходом, може би, или в списъци.
— Какви „списъци“?
— На най-богатите. Най-влиятелните. Най̀ това, най̀ онова. Винаги е там: Анели, Берлускони, Зебек. А той дори не е италианец.
— Нима?
Инзаги поклати глава.
— Турчин е, но от много години живее в Италия.
Дани не разбираше накъде отива разговорът и лицето му го издаде.
Монахът забеляза това.
— Там е работата, че не е имало никаква клеветническа кампания срещу Зереван Зебек.
— Сигурен ли сте?
Италианецът кимна.
— Напълно. Почти нищо не се публикува за него — нито в Италия, нито където и да е другаде. Помня една снимка в „Оги“. Парти в Милано. Гучи или благотворителен бал за жертвите на СПИН. Списъците. И толкова.
Дани го погледна скептично.
— Щом е толкова богат, смятате ли…
— Той е прочут с безбройните съдебни дела, които води. Това обяснява много. Естествено, може да има и други обяснения.
— Какви например? — Дани не искаше да любопитства, искаше да приключи с тази история, ала не се сдържа.
Монахът прехапа устни.
— Може да е свързан с мафията.
Дани пребледня.
— Или още по-лошо…
— По-лошо ли? Какво може да е по-лошо?
Инзаги разпери ръце.
— Той е турчин. Всичко е възможно.
— Какво искате да кажете? — попита Дани.
— Искам да кажа… тази страна се управлява от военните и някои кланове. Те притежават банки и макови полета, фабрики за боеприпаси и транспортни компании. На пръв поглед всичко това е съвсем законно — техни партньори са западни корпорации. Но ми се струва, че ако се задълбочите, ще се натъкнете на сделки с ливанските милиции от двете страни на някогашната „зелена линия“. Български банди. Политически фракции в Армения и Ирак, Иран и Сирия. Има много контрабанда. В сравнение с тях нашата мафия е провинциална организация.
— Откъде знаете всичко това?
— Чета „Льо Монд“.
— И смятате, че Зебек…
Монахът поклати глава.
— Не знам нищо за Зебек, освен че не знам страшно много неща. Господин Зебек е мистерия. Както и вие.
Дани вдигна ръце, сякаш за да отблъсне обвинението.
— Вече не съм.
— О, не е така. Все още не съм наясно защо са ви платили да намерите компютъра.
— Белцер е искал да изтрие файловете — отвърна Дани. — И ги изтри.
Монахът провеси нос.
— Когато ми съобщи, че ми подарява лаптопа, Крис каза, че щял да ми остави да прочета част от предварителните му проучвания. Мислех си, че ще мога да направя нещо за него. Нали разбирате, навярно посмъртно да публикувам последните му трудове, проучванията му за книгата. Сега няма да мога и…
— Не се безпокойте — прекъсна го Дани. — Аз бях направил копие на дискета — Белцер не знаеше за него — и възстанових файловете. Така че каквото е имало преди… — Той сви рамене.
Инзаги се усмихна за миг, после лицето му пак стана мрачно.
— Много мило от ваша страна. Но вече съм сигурен. Не бива да ходите в Сиена.
Дани се опули.
— Там ще си получа парите, падре. Непременно ще се кача на влака.