Дани плъзна поглед по дългите балкони, по които се разхождаха пауни сред гора от саксии с палми.
— Ами тази вечер? — попита той. — Мислех, че имам среща с Белцер.
Паулина извинително сви устни.
— Днес разговарях с него. Ще закъснее, но не искаше да пропуснеш празника. Каза, че ще се видите утре. — Забелязала разочарованието му, тя наклони глава и още повече се нацупи. — Моята компания не ти ли стига?
— Не е…
Италианката го хвана за ръка и го задърпа.
— Ела, ние сме на трета маса.
Макар че не беше мислил за вечеря, той усети, че е гладен, и това бе добре, защото храната заприижда към него на талази. Изглежда имаше безброй блюда, всяко придружено от съответното вино. Всичко беше разкошно и енергията на Кампо направо наелектризираше. Изведнъж прозвучаха фанфари. Разговорите стихнаха, над тълпата се спусна тишина, после избухнаха аплодисменти, които посрещнаха шествие от мъже и жени в средновековни одежди. Те с отмерени крачки минаха по широката алея, оставена между масите. Взрив от викове и песни съпътстваше появата на представителите на всяка контрада, носещи огромни знамена към центъра на площада, където имаше импровизирана трибуна, заобиколена с факли. Когато хората на Павоне стигнаха в средата на Кампо, морето от празнуващи около Дани се изправиха като един и запяха, бавно развявайки знаменца с пауни. От балконите зад тях се посипаха конфети — вихрушка от злато и тюркоаз, чийто блясък обагри тълпата.
Бе прекалено шумно, за да разговаря с когото и да е друг, освен с непосредствените си сътрапезници, а Дани можеше да разговаря единствено с Паулина. Очевидно никой не знаеше английски. Когато тя отиде да обиколи приятелите си на други маси, той се почувства изоставен. Можеше само да отвръща на добродушните усмивки на сътрапезниците си и да вдига чаша, когато казваха „Buona fortuna“ и „Vittoria a Pavone!“, което правеха доста често. Като дойде време за кафето и десертното вино, а после и за грапата, вече минаваше единадесет.
Искаше му се да си тръгне, но Паулина се намираше на десетина метра от него и оживено разговаряше с елегантен сивокос мъж в началото на масата. Тя вдигна очи, срещна погледа на Дани и му прати ослепителна усмивка.
Дани посочи часовника си, небрежно й махна с ръка и се изправи. Площадът се олюля пред очите му. „Хопа…“
— Grazie tutto — извика той. — Grazie mille! — Всъщност говореше италиански доста сносно, реши Дани. — Arrivederci, mon amici!14 — Сътрапезниците му се засмяха и вдигнаха чаши.
— Дани — каза приближилата се до него Паулина и преплете ръката си с неговата. — Нямах представа, че знаеш италиански!
— Нито пък аз — измърмори той.
— Но къде отиваш?
— В хотела. — Дани започна да се ръкува с хората наоколо.
— Вече? Но още няма полунощ.
Той я погледна.
— Малко съм… уморен.
Паулина се изкиска.
— Мисля, че си малко… пиян.
Дани се замисли за миг.
— Възможно е — с преувеличена сериозност кимна той.
— Е, добре — каза Паулина и отпи глътка вино. — Да вървим!
Той поклати глава.
— Ще взема такси.
— Не бъди глупав. Нали трябва да се грижа за теб. Пък и тази нощ няма да можеш да хванеш такси. Не е възможно.
Върнаха се при колата й. Дани съсредоточено се взираше в калдъръма, докато Паулина се клатушкаше на високите си токове и един-два пъти се блъсна в него, като се смееше, шепнеше, докосваше ръката му и приказваше. Дръзкият й кикот се носеше във въздуха.
После седнаха в ланчата и се понесоха нагоре по склона към хотела. Паулина включи уредбата и отвсякъде се понесе музика. Дани си мислеше колко хубава е нощта, мислеше си колко хубаво момиче е тя, когато ръката й докосна бедрото му. Едва ли беше случайно.
Той полагаше всички усилия да остане верен на Кейли, наистина, ала не му бе лесно. И все пак беше решен да устои, защото Кейли бе жената на живота му — беше убеден в това. И щеше да го напусне, ако й изневери, защото за нея верността означаваше всичко. Още отначало ясно го бе заявила.
По предното стъкло капнаха няколко капки дъжд, не чак толкова много, че Паулина да включи чистачките. Те залепнаха за стъклото като течни диаманти, осветени от фаровете на идващите отсреща коли. Паулина говореше за последното си посещение в Щатите — че всичко било с огромни размери.
— Къщите, колите, заведенията за бързо хранене. Всичко!