Дани поклати глава с напрегнати мускули. Ако Зебек вдигнеше очи — ако насочеше погледа си към телохранителя — Дани щеше да се стрелне напред като куршум.
— Свободен си — реши Зебек. — Така ще е по-забавно. Като надбягването с Бруко, истинско състезание.
Американецът запремигва.
— Какво?
— Давам ти пет минути. После можем да те преследваме.
Дани погледна мутрата зад гърба си, после пак се обърна към Зебек.
— Вие сте луд. Сериозно: за връзване сте. Прав ли съм?
Зебек кимна.
— Възможно е. — Погледна си часовника. — Четири и половина минути. — Вдигна очи и наклони глава. — Още ли си тук? — изненадано се подсмихна той.
Дани скочи от стола с тиха ругатня и се запъти към вратата. Почти очакваше да го спрат и беше готов да замахне срещу онзи, който се опиташе.
— Ще гледам от балкона! — извика Зебек.
Дани изхвърча в коридора, провря се покрай група натовски генерали, затича се към стълбището и запрескача по две стъпала наведнъж. Веселието беше в разгара си, във въздуха кънтяха смях и музика, разговори и глъч на стотици забавляващи се хора. Но не и той. Стигна до двора и спря за миг пред вратата, където един от охраната тихо разговаряше по мобилния си телефон. Накрая италианецът отвори вратата и почтително кимна с глава.
— Чао.
Дани се втурна по алеята на десетина метра от импровизираната ограда от червено-бели бариери. Зад тях имаше петдесетина хиляди италианци и туристи, които се блъскаха рамо до рамо. Шумотевицата бе оглушителна, слънцето прежуряше. Един полицай се хвърли към него, хвана го за ръка и с драматично жестикулиране го поведе към тълпата. Дани се провря между барикадите и се сля със зяпачите с надеждата, че ще стане невидим.
Инстинктът му подсказваше да бяга колкото може по-далеч от Зебек. Ала навалицата беше толкова гъста, че дори придвижването представляваше проблем. Можеше просто да си проправя път с усилие, все едно се опитва да се измъкне от плаващи пясъци.
— Scusi, scusi…
Изведнъж тълпата се раздвижи и той бе понесен от човешкото течение, без да е в състояние да контролира посоката си, също като листо в река. Превърна се в част от навалицата и можеше само да се държи на крака.
Никога не беше попадал сред такава тълпа — даже на Таймс скуеър в новогодишна нощ. Площадът бе по-претъпкан, отколкото на рок концерт или метрото в пиков час. Нещо като огромна кошара — жега, шум, остра миризма на пот, чесън и конски лайна. В съчетание с кипящия във вените му адреналин обстановката го накара да се задъха. Нечий лакът го сръга в ребрата, тока на колан се заби в гърба му. Постоянно имаше някакви движения, невидими сили носеха човешките вълни. Агитките на контрадите се хващаха за ръце в безпомощен опит да останат заедно, докато се тътреха насам-натам, смееха се и се кикотеха. Във въздуха се вееха знамена. Отекваха песни. Някъде някой биеше барабан, а вдясно се провеждаше някаква церемония. Прозвучаха фанфари и тълпата одобрително изрева. Дани се повдигна на пръсти и видя, че през аркадата довеждат дванадесет коня.
„Дотук добре“ — помисли си той. Беше игла в копа сено и щеше да е цяло чудо, ако мутрите на Зебек го открият. Остави се тълпата да го носи, докато стигна до сърцето на Кампо. Това бе окото на бурята, сравнително спокойно място, където хората седяха по турски на плочника, изтощени от жегата, шумотевицата и дългото чакане на надбягването.
Естествено, това беше най-лошото място за гледане. Макар и висок един и осемдесет и пет, Дани трябваше да проточи шия, за да огледа навалицата. По-ниските виждаха само чуждите тилове, освен някои деца и момичета, седнали на раменете на бащите и гаджетата си.
Дани не се интересуваше от състезанието. Той вдигна очи към сградите около площада и откри Зебек. Милиардерът стоеше до един паун, гледаше право към него с театрален бинокъл и спокойно разговаряше по мобилен телефон.
Погледите им се срещнаха (Зебек беше свалил бинокъла) и Дани смаяно осъзна, че площадът е клопка, смъртоносен капан, всичките изходи на който бяха затворени и нямаше нищо по-лесно от това да умре вътре. Зебек го следеше от момента на излизането му от двореца и убийството му беше неизбежно. Сред барабаните и песните, крясъците и смеха малцина щяха да забележат свличащия се на земята американец с нож в гърба.
Когато видя милиардера, Дани изведнъж разбра за какво му е мобилният телефон. Следеше го от разстояние и насочваше мутрите, които бе пратил да го убият.