Повторно набра. Този път се включи телефонният им секретар, което можеше да означава две неща. Кейли или разговаряше с някой друг (едва ли), или слушалката беше вдигната (най-вероятно). Когато чу сигнала, той каза:
— Виж, Кейли, нещо съм загазил, затова… — „Затова какво?“ — Намирам се в хотел „Абрудзе“ в Рим. Обади ми се. — Дани извади картичката на хотела от джоба си и продиктува номера.
После остана там почти цяла минута, като си мислеше за гласа й. Гневен, наскърбен, гневен — по-скоро едното, отколкото другото, но не можеше да определи кое. Не и само от две думи. Това го озадачаваше. Нещо повече: вбесяваше го. Имаше си достатъчно тревоги и без Кейли да му се цупи, че не й се е обаждал всяка вечер. Какво й ставаше?
Въпреки че в Щатите беше късно и знаеше, че хората спят, не искаше да чака до следобед. Затова се обади на Престън, който отсъстваше, и на Джейк, който бе там. За нещастие се беше надрусал и освен това не бе виждал Кейли от изложбата в „Питръс“.
— Откъде се обаждаш?
— От Рим.
Пауза.
— В Италия ли?
— Да.
Кратко мълчание.
— Какво правиш в Италия? На… почивка ли си?
— Не. В командировка. Макар че през повечето време гледам да не ме очистят.
Джейк се засмя.
— Аре бе, пич! Голям детектив се извъди!
— Говоря сериозно!
— Естествено, че говориш сериозно. Все си вреш носа, дето не ти е работа. Като самолетоносач, обаче… — Той се замисли за миг. — По-малък.
— Какво пушиш? — попита Дани.
— Ти какво мислиш, че пуша? — отвърна Джейк. — Аз съм художник.
След минута-две подобни глупости Дани поиска телефонния номер на Мишел Пероф. Тя беше най-добрата приятелка на Кейли и бяха излизали заедно няколко пъти. Ако някой знаеше какво става с Кейли, това бе Мишел.
Така се и оказа.
— Невероятен си — рече му тя, когато се свърза с нея.
— Нима? — Не му звучеше много като комплимент.
— Как може да си такова лайно! Как можа?
— Какво как съм могъл?
— Да й пратиш онова нещо.
— Какво нещо?
— Онзи… атачмънт.
Нямаше представа за какво говори Мишел.
— Какъв атачмънт?
— Видеоклипа — в твоя имейл.
Дани разтърси глава, сякаш за да проясни мислите си. После дълбоко си пое дъх и въздъхна.
— Виж, Мишел…
— Трябва да си се побъркал!
— Нищо не съм й пращал — каза Дани. — Дори нямам компютър. Какъв видеоклип?
— Ти си знаеш.
Започваше да го дразни.
— Не, Мишел, наистина не знам. Тъкмо затова те питам. Какви ги говориш?
— Говоря за теб и малката ти приятелка.
— За малката ми приятелка ли? Каква приятелка?
— Откъде да знам? Тя е твоя приятелка! Какво ти става, хвалиш се с подвизите си ли, що ли?
Не знаеше какво да отговори.
— Да не си мислеше, че така ще накараш Кейли да ревнува?…
— Не…
— Защото не те ревнува. Просто… ти вече не съществуваш за нея. Между другото, много ли беше пиян?
— Не знам — призна Дани. — Искам да кажа, не съм сигурен за какво говорим.
Мишел презрително изсумтя.
— Не бил сигурен! — Тя замълча за миг. — Виж, мислех те за свестен човек, но… не ми се обаждай повече, а? — И с тези думи прекъсна връзката.
Дани дълго стоя неподвижно, повтаряйки разговора наум, опитвайки се да разбере нещо. Имаше ужасното предчувствие, че Мишел е говорила за Паулина. Защото, като се замислеше, тя можеше да говори единствено за Паулина. Какво беше казала? Нещо за неговата „малка приятелка“. Така жените наричат другите жени, когато другите жени са… като Другата Жена. Ами атачмънтът? Невъзможно. В стаята сигурно е имало камера и… Дали Зебек беше способен на това? Дани се замисли и реши: Да. Щом може да уговори палиото, може да подкупи и камериерките да поставят камера в стаята.
Което обясняваше внезапната и необяснима досега популярност на Дани сред другия пол. Значи в края на краищата не бе неустоим. А просто балама. Какво беше казала Паулина? „И твоят ли е огромен?“ Той поклати глава.
Като си мърмореше под нос, Дани се върна в хотела, съблече се и влезе под душа, от който едва-едва се стичаше тънка струйка хладка вода. Въпреки това остана в банята десет минути. Трябваше да направи нещо. Затова бързо се изсуши, облече се и се спусна по стълбището, като прескачаше по две стъпала наведнъж. Спомняше си къде предишната вечер бе видял интернет кафе и се запъти натам. Клубът се намираше само на две преки, близо до Виа дел Корсо. По пътя обмисли действията си.