Всъщност нямаше значение. Щеше да скрие татуировката под ризата си. Само за секунда свали обиците и отново заприлича на сина на майка си — симпатичен младеж без видими залитания.
Дани влезе в спалнята, отвори вратата на гардероба и извади дрехите, които носеше в такива случаи: костюма и вратовръзката, на които Кейли се беше нахвърлила в Глад Рагс (модерен бутик), и супермодерната риза от Джоузеф Абауд. Тъмни, делови дрехи, гангстерски или като за погребение — зависи от гледната точка. И това го накара да се усмихне, защото красивият костюм и лъскавите обувки бяха като дегизировка.
Обаче се отказа от дипломатическото куфарче. Вместо него взе кожена папка, в която имаше жълт бележник и писалка „Марк Крос“, която в момент на самозалъгване и щедрост му беше подарил баща му.
В метрото до летището прочете „Вашингтон Поуст“, или по-точно модните и спортните страници. Накрая се озова сред тълпите пред Терминал В. Попита охраната за чакалнята на Американ Еърлайнс и тръгна към третия етаж в южния край на терминала. На стената до една дървена врата видя месингова табела с надпис „Адмиралс Клъб“.
Натисна бутона на интеркома и влезе в просторно помещение със стъклени стени. На рецепцията го помолиха да се запише като гост и му кимнаха към ъгъла, който гледаше към една от най-оживените писти на летището.
Джуд Белцер седеше на кресло, което спокойно можеше да се възприеме като кожен трон, откъдето наблюдаваше приближаването на Дани покрай флотилия от свободни маси и столове. Наблизо трима мъже в делови костюми дъвчеха фъстъци, печени с мед, и пиеха кока-кола. Въпреки че мълчаха, очевидно бяха заедно — фаланга добре облечени пешки, охраняващи своя цар.
Приличаха на ксерокопия: около тридесетгодишни квадратни мъжаги с гъсти черни коси, подстригани почти до кожа. Трудно се различават, помисли си Дани. Освен мъжа в средата, чиято дясна вежда беше разцепена на две и сякаш имаше три вежди.
Белцер явно споделяше цветовата гама на телохранителите си (или каквито бяха). Всичко по него бе тъмно — от костюма до гарвановочерната коса и заоблените очила. Когато Дани се приближи, той ги свали и разкри бездънни кафяви очи. Когато се изправи, за да се ръкува, Дани забеляза първо бастуна със сребърна дръжка, златния ролекс и висока кожена обувка, криеща някаква деформация.
— Дани Крей.
— Джуд Белцер.
Висок, слаб и атлетичен, адвокатът имаше здраво ръкостискане и беше достатъчно красив, за да смути младата жена, която се появи да попита дали желаят нещо за пиене. Белцер имаше присъствие на кинозвезда и Дани си представи как колелцата зад очите на сервитьорката се въртят, докато се опитваше да го разположи в своя звезден небосвод. Изчервена и заекваща, готова да изпълни всяко желание, тя най-после се оттегли да донесе поръчката им — кафе за Дани, минерална вода за Белцер.
Адвокатът пак си сложи очилата и се извини.
— Очите ми са чувствителни към силна светлина — мрачно каза той.
— Е, да започваме — след като се настани на съседния фотьойл, рече Дани.
— Даааа. — Адвокатът усмихнато се наведе напред и без каквото и да е въведение тихо обясни: — Бих искал да ви ангажирам за овладяване на някои щети.
— Да ме „ангажирате“ ли?
Белцер разтвори длани като книга.
— Нещо като независимо разследване. Занимавате се с такива неща, нали?
Дани кимна с глава.
— Ами тогава… — Проблясък на поддържани зъби. — Имам един клиент — бизнесмен в Италия, Зереван Зебек… — Адвокатът замълча за миг, сякаш очакваше реакция. След като не забеляза, продължи: — От известно време господин Зебек е обект на… как да го нарека… кампания за съсипване на репутацията му.
Сервитьорката донесе напитките. По лицето на Дани се изписа съчувствено изражение.
— Кога е започнало? — попита той.
— Преди няколко месеца — отвърна Белцер. — Един флорентински вестник, „Ла Република“, започнал да публикува някои слухове…
— За?
— За бизнеса на господин Зебек. Първата ни реакция…
— Какво пишеше? — Несвикнал да го прекъсват, Белцер се намръщи и Дани поясни: — Искам да кажа, какви са били слуховете.
Адвокатът поклати глава, затвори очи и нетърпеливо махна с ръка, сякаш се сбогуваше с някого, по когото не си падаше.
— Какво значение има? Това са празни приказки.
Дани се отпусна назад, отпи глътка кафе и остави мълчанието помежду им да натежи — което не беше лесно. Поведението на адвоката изразяваше раздразнение и презрение.