Занесох я в къщата. Минах край празни стаи, които сякаш не свършваха. Тя се засмя, когато се блъснах в нещо, което сигурно струваше цяло състояние. Качих се по стълбите, без да се потрошим, и открих стаята, в която бях оставил багажа.
Кити се протегна и размаха ръце, докато откри вратата и я затвори. Целувах я, захапах леко долната й устна и тя издаде звук, от който кръвта ми закипя. Щях да свърша, преди въобще да сме започнали.
Стигнах най-после до леглото и откъснах устни от топлото й лице. Исках да отметна завивките, да намеря по-скъпи, по-меки, достойни за нея.
Тя ме целуна по челото.
Мамка му, не исках да търся други завивки.
Сложих я бавно на леглото, макар тялото ми да желаеше друго. Тя се усмихна и сърцето ми подскочи. Коленичих пред нея и очите ни се срещнаха.
Пулсът ми бе ускорен и аз го усещах с всяка част на тялото си.
— Не те заслужавам.
Не успях да спра думите, но казах истината. Кити заслужаваше целия свят, дори повече.
Тя се наведе напред и погали лицето ми. Почувствах допира й по цялата си кожа.
— Заслужаваш всичко — отвърна тя.
Извърнах глава и целунах дланта й. Толкова неща исках да й кажа, но тя съблече роклята си и я пусна на пода. Думите се изпариха в мълчанието ни. Не можех да помръдна. Не можех дори да дишам нормално. Мислите ми се разпиляваха, щом я погледнех. Тя ме поглъщаше. Не носеше нищо, освен оскъдно бельо; косата й се спускаше по раменете и гърдите й. Приличаща на богиня.
— Толкова си красива. — Изправих се бавно. Лицето й поруменя. — Наистина си красива, когато се изчервяваш.
Кити сведе глава, но аз повдигнах брадичката й и я накарах отново да ме погледне.
— Наистина — казах. — Невероятно красива.
Плахата, срамежлива усмивка се появи отново.
— С ласкателство ще стигнеш далеч, особено сега.
Засмях се.
— Радвам се да го чуя, тъй като смятам да стигна, където трябва. И то по царския път.
Тя хвана тениската ми, но аз я изпреварих. Измъкнах я през главата си и я пуснах до роклята. Стояхме безмълвни, на милиметри един от друг. Електричество изпълни въздуха, настръхнах. Зениците й се разшириха.
Плъзнах ръка по тила й и нежно я притеглих към себе си. Допряхме гърди и трепетът, който премина по нея, скова сетивата ми. Устните й се раздалечиха в мига, в който докоснаха моите, намери копчетата на джинсите ми, а аз открих нежната лента под ханша й.
Вдигнах я и я сложих на леглото. Косата й се разпиля като тъмен ореол около нея. Очите й бяха премрежени, но от тях струеше светлина.
Погледна ме, почувствах, че горя. Боготворях я. Всяка част от нея. Погалих пръстите на краката й и продължих нагоре. Бавно. Загледах се в изящната извивка на стъпалата й, в деликатната кожа зад коленете й. Бедрата й ме пленяваха, цялото й тяло ме смайваше. Начинът, по който извиваше гръб, учестеното й дишане, тихите звуци, нежните й пръсти разтърсваха света ми из основи. Обхванах с длани лицето й. Взрях се в очите й и сякаш отново се влюбих в нея. Сърцето ми спря, когато тя се усмихна. Намерих нов смисъл в живота, когато тя ме докосна. Отдръпнах се само колкото да взема презерватива. Между нас вече нямаше нищо, нищо не ни спираше, добродетелността ме напусна. Ръцете ми бяха алчни. Аз бях алчен, галех я навсякъде, целувах я навсякъде. Телата ни се движеха в синхрон, сякаш никога не се бяха разделяли. Погледнах зачервеното й лице и сочните й устни. Тогава осъзнах, че това е най-красивият, най-съвършеният миг в живота ми.
Бях опиянен от вкуса й, от допира й. Чуваше се само туптенето на сърцата ни; тя извика името ми, а аз сякаш се разпаднах на части. Бяла светлина озаряваше стаята, не знаех дали струи от мен или от нея, всъщност не ме интересуваше.
Известно време не можех да помръдна. По дяволите, дори не исках да помръдна. Не и докато тя ме галеше, а дъхът й пареше лицето ми. Надигнах се и се отместих настрани. Плъзнах ръка по бедрото й и тя се притисна в мен.
— Беше прекрасно — прошепна сънливо.
Не бях в състояние да кажа каквото и да било. Целунах влажното й чело. Тя въздъхна доволно и заспа в ръцете ми. Явно бях сбъркал преди малко.
Нямаше по-съвършен, по-красив момент от този.
Исках да прекарам целия си живот така.