Кейти
Съмна се. Бяхме сплели ръце и крака, чаршафите бяха увити около бедрата ми. С прецизните движения на нинджа се измъкнах от леглото. Протегнах ръце над главата си и въздъхнах щастливо. Тялото ми бе приятно изнурено.
— Мм, това е секси.
Инстинктивно се пресегнах към чаршафа, но Деймън се оказа по-бърз и ме спря. Взрях се в зелените му очи и през лицето ми премина огън.
— Какво има? — промълви мързеливо той. — На притеснителна ли се правиш? Няма смисъл.
Топлина плъзна по тялото ми. Деймън имаше право. Снощи изобщо не се притеснявах. Но все пак… Ранните утринни лъчи огряваха стаята. Издърпах чаршафа и се покрих.
Той свъси вежди, но тъкмо затова изглеждаше секси.
— Опитвам се да бъда загадъчна — казах аз.
Той се засмя — звук, от който потръпнах. Той се приближи и ме целуна по върха на носа.
— Напротив. Искам да опозная всяка трапчинка и всяка извивка.
— Мисля, че вече го направи.
— Не. — Той поклати глава. — Беше само кратка среща за начало. Искам да разбера надеждите и мечтите им.
Засмях се.
— Смешно е.
— Но е истина.
Той отметна завивките и седна в леглото.
Ококорих се.
После се изправи бавно, без да му пука, че е съвсем гол. Протегна се, изви гръб, мускулите му се откроиха. Взирах се в бедрата му неприлично дълго.
Най-сетне вдигнах очи. Погледите ни се срещнаха.
— Знаеш ли, има едно нещо, наречено панталон. Може да го пробваш.
Той се усмихна.
— Ще бъдеш съкрушена. Така ще бъде всеки ден оттук нататък.
Сърцето ми затуптя учестено.
— Ще гледам голия ти задник? Боже.
Той се засмя и изчезна в банята.
Затворих очи. Всеки ден? Завинаги? Тръпки пропълзяха по тялото ми и това нямаше нищо общо с голотата ми. Да се будя до Деймън? Да заспивам до него?
Отворих очи, когато чух скърцането на вратата. Той потъркваше очи; аз отново се втренчих в него. Уж невинно. Но когато знаеш, че не трябва да гледаш нещо, очите ти са все там.
Погледна ме.
— Май ти потекоха лиги.
— Моля?! Не е вярно. — Но може и да беше. Скрих лицето си с чаршафа. — Един джентълмен не би направил такъв коментар.
— Аз не съм джентълмен — Той се стрелна напред и издърпа чаршафа от мен. Аз продължих да упорствам, но борбата не продължи дълго. — Не можеш да се скриеш. Хванах те.
— Е и?
— Поне не ми текат лиги. — Той метна завивките на другия край на леглото. Огледа ме бавно. — Добре де. Може би малко.
Лицето ми гореше.
— Спри.
— Не мога да се сдържа. — Той докосна брадичката ми. — Да, мокра е.
Засмях се и го ударих по твърдите като скала гърди.
— Надценяваш се.
— Как ли пък не. — Притисна ме, телата ни се сляха. — Целувка?
Сграбчих ръката му и леко го докоснах с устни.
— Готово.
Той вдигна глава и се намръщи.
— Все едно целуваш баба си.
— О! Искаш по-страстна целувка? — Извих глава и вложих повече чувство в целувката. — Как беше?
— Зле.
— Не си много мил.
— Опитай отново — отвърна той и присви очи.
Дъхът ми спря.
— Мисля, че не заслужаваш.
— Напротив — каза самодоволно той. — Заслужавам.
Наистина заслужаваше. Целунах го отново, но се отдръпнах, преди да се случи нещо повече. Деймън пак свъси вежди, но аз засиях.
— Това заслужаваш.
— Не съм съгласен. — Погали ръката ми, после гърдите, корема и плъзна пръсти надолу… През цялото време не отделяше очи от мен. — Опитай пак.
Не помръднах. Тогава направи нещо, от което сърцето ми заби така, сякаш щеше да изскочи от гърдите ми. Почувствах се замаяна и вдигнах глава. Потърках устни в неговите, целунах го отново. Когато понечих да се отдръпна, той ме прегърна.
— Не — прошепна. — Нямаше разлика. Може би трябва да ти покажа.
Потръпнах от пламъка в погледа му. Цялото ми тяло се напрегна.
— Щом се налага…
И той го направи. Миналата нощ бе нежна и съвършена. Сега беше различно и толкова невероятно. Всяка целувка, всеки допир бе пропит с отчаяние. Между нас избухна нещо първично и сурово. Деймън превърна бавния огън в пожар, който ме накара да изгубя контрол. Вкопчих се в него. Очите ми се замъглиха, очертанията на тялото му се размиха; той вече нямаше задръжки.