— Искам да се оженя за теб, защото те обичам, Кити. Винаги щете обичам. Това няма да се промени утре или след две седмици. След двайсет години пак ще те обичам, колкото те обичам сега. — Той пусна ръката ми, изправи се и обгърна с длани лицето ми. — Ето затова искам да се оженя за теб.
Сълзите се търкулнаха по лицето ми. Той улови всяка с палеца си.
— Какво са сълзите — добро или лошо?
— Каза нещо толкова красиво. — Избърсах лицето си. Чувствах се като свръхемоционална глупачка, която след миг ще получи криза. — Наистина ли искаш да се оженим днес?
— Да, Кити, наистина.
— По хавлия?
Той отметна глава назад и се засмя.
— Може би ще облека някакви дрехи.
Мислите ми препускаха.
— Но къде?
— Има много места във Вегас.
— Безопасно ли е да отидем там?
Той кимна.
— Мисля, че да, ако го направим бързо.
Бърза сватба във Вегас? Почти се засмях — щяхме да сме едни от милионите, които отиват във Вегас, за да се оженят. Отпуснах се, защото осъзнах колко… често хората се женят.
Сърцето ми подскочи отново.
— Ако не си готова, няма проблем. Не е задължително да го правим — каза той и очите му срещнаха моите. — Няма да се натъжа, ако смяташ, че моментът не е подходящ, но ще те попитам още веднъж. Дори няма нужда да казваш „не“. Просто не казвай нищо. Чу ли? — Пое си леко дъх. — Ще ме направиш ли най-щастливото копеле на света, като станеш моя съпруга, Кейти Шуорц?
Потръпнах. Напрежение разтърси цялото ми тяло. Представях си предложението за брак доста по-различно. В моите фантазии нямаше хавлия, годежът трябваше да продължи дълго, а аз да имам време да организирам сватбата, да събера семейството и приятелите си…
Но бях влюбена в Деймън. И както беше казал самият той, щях да съм влюбена в него и утре, и след двайсет години. Това никога нямаше да се промени. Чувствата бяха сложни, но отговорът беше прост.
Поех си дъх отново, сякаш го правех за първи път.
— Да.
Той ме погледна учуден.
— Да?
Кимнах уверено, като че ли слагах печат.
— Да. Ще се омъжа за теб. Днес. Утре. Когато и да било.
След миг той се изправи и аз се оказах в обятията му. Притискаше ме силно, бях на няколко сантиметра от пода, устните му докосваха моите. Тази целувка беше по-ярко доказателство за любовта ни от което и да било брачно свидетелство.
Надигнах глава, за да си поема въздух, и стиснах раменете му. Той светна красиво в бяло. Погледна ме и аз се усмихнах на обожанието в очите му.
— Ами да се захващаме за работа.
Деймън
Не исках Кити да смени тениската си. Харесвах я. Носеше я, когато я видях за първи път, така че бе подходяща за случая.
Имах чувството, че ей сега ще изкача Еверест. Бързо облякох блуза и джинси. Добре де, не чак толкова бързо. Мислех за устните на Кити, когато каза „да“; не можех да спра да ги докосвам.
Когато слязохме долу само Лайла беше станала. Помолих я да взема колата й, тъй като не биваше да се мъкнем пеша до Вегас. Тя се съгласи и ми даде ключовете за ягуара. Когато обаче влязох в гаража и видях другите й две коли, избрах фолксвагена. Ръцете ме сърбяха да хвана кормилото на ягуар, но щях да привлека ненужно внимание.
Смятах, че няма да имаме проблеми. За всеки случай приех вида, който използвах в мотела. Намерихме хубава шапка и слънчеви очила за Кейти.
— Приличам на някоя знаменитост — каза тя, докато се оглеждаше в страничното огледало. Обърна се към мен. — А ти си доста секси.
Засмях се.
— Трябва ли да се притеснявам?
Тя се изкиска.
— Ди ще ни убие!
Решихме да не казваме на никого. Най-вече защото Матю щеше да възрази, а Ди — да откачи, но честно казано, искахме да бъдем сами. Това бе нашият момент. Нашето малко парче торта, което не искахме да делим с никого.
— Ще го преглътне — казах аз, макар да се съмнявах. Ди сигурно щеше да ми се сърди, задето не й позволих да се включи. Изкарах колата от алеята и продължих по главния път. — А сега ме чуй. Когато всичко бъде наред, ако искаш голяма сватба, ще се постарая да я направим. Само трябва да ми кажеш.
Тя свали огромните си очила.
— Големите сватби струват доста пари.
— Имам достатъчно, за да не се притесняваме, докато решим какво ще правим. Така че ще стигнат и за сватба.