Тя поклати глава.
— Не искам голяма сватба. Искам само теб.
Бях на косъм да спра колата и да се любя с нея.
— Все пак запомни, в случай че решиш друго. — Исках да й дам всичко — пръстен, който да краси ръката й, и истинска сватба. Но в момента не беше възможно. Честно казано, бях развълнуван, че не й пукаше за тези неща.
Всъщност се вълнувах от всичко, свързано с нея.
— Знаеш ли къде искам да се омъжа? Омъжа. Еха! Не мога да повярвам, че въобще го казвам. Както и да е — каза Кити и очите й проблеснаха. — Искам да отидем в малката църква, в която всички тук искат да се венчаят.
Замълчах за момент.
— Имаш предвид „Литъл Уайт Уединг“? Онази от „Последният ергенски запой?“
Кити си изсмя.
— Тъжно е, че точно от този филм знаеш църквата, но да. Мисля, че има две във Вегас. Би било чудесно. Едва ли ще искат нещо повече от таксата и личните ни карти.
Усмихнах се.
— Щом искаш, дадено.
Не след дълго пристигнахме във Вегас и спряхме до един туристически център. Кити изскочи от колата и взе няколко брошури. Сред тях имаше информация и за църквата. Явно бързите сватби бяха популярни. Логично.
Трябваше да си извадим разрешително за брак.
Тя се намръщи.
— Не искам да го правим с фалшиви имена.
— Нито пък аз. — Спрях пред съда, без да изключвам двигателя. — Но е прекалено рисковано да използваме истинските си имена. Така или иначе, ще ни е нужно разрешително. Нямаме друг избор. Винаги ще знаем истината.
Тя кимна и посегна към дръжката на вратата.
— Прав си. Тогава да вървим.
— Ей — спрях я аз. — Сигурна ли си?
Погледна ме.
— Напълно. Съгласна съм. Просто съм нервна. — Тя се наведе и ме целуна. Периферията на шапката й докосна лицето ми. — Обичам те. Чувствам… чувствам, че е правилно.
Не ми достигаше въздух.
— Аз също.
Срещу шейсет долара вече имахме брачен лиценз и потеглихме към църквата. Тъй като снимките на фалшивите ни лични карти бяха истински, се наложи да сменя образа си, след като оставихме колата на паркинга.
През цялото време се оглеждах за нещо подозрително. Всъщност в такъв момент всеки ми изглеждаше подозрителен. Дори рано сутринта улиците гъмжаха от туристи и хора, които отиваха на работи. Можеше да има импланти навсякъде, но се съмнявах някой да се появи, облечен като Елвис, или да се крие в църквата.
Кити стисна ръката ми, когато храмът изникна пред нас. Табелата със сърчице беше приятен детайл.
— Виж, не изглежда малка — каза тя, докато паркирах колата.
Изключих двигателя и отново приех образа, с който Кити бе свикнала.
На лицето й засия усмивка от удоволствие.
— Така е по-добре.
— Мислех, че другият е секси.
— Не и колкото теб — тя потупа коляното ми. — Лицензът е у мен.
Погледнах през прозореца. Не можех да повярвам, че сме тук. Не че се съмнявах в нещо, но не ми се вярваше, че наистина ще го направим, че след час ще бъдем мъж и жена.
Луксианец и хибрид.
Влязохме в църквата и се срещнахме с „организатора на церемониите“. Дадохме лиценза, личните карти и таксата и се започна. Блондинката зад бюрото опита да ни пробута различни оферти, включително за наемане на костюм и бяла рокля.
Кити поклати глава. Беше свалила шапката и очилата.
— Просто искаме някой да ни венчае. Това е всичко.
Жената показа белите си зъби и се наведе напред.
— Да не би да бързате, пиленца?
Сложих ръка на рамото на Кити.
— Може и така да се каже.
— Ако искате бърза сватба, без камбани и свидетели, ще повикаме отец Линкълн. Самата церемония не е включена в таксата, така че ще ви помолим за дарение.
— Съгласни сме.
Наведох се и допрях устни до челото на Кити.
— Искате ли нещо друго? Кажете и ще го имате. Каквото и да е.
Кити поклати глава.
— Искам теб. Друго не ми трябва.
Усмихнах се и погледнах блондинката.
— Ами чухте я.
Жената се изправи.
— Много сте сладки. Последвайте ме.
Докато вървяхме след блондинката към така наречения „тунел на любовта“. Кити докосна бедрото ми. Боже, какви коментари събуждаше у мен това наименование. Реших да ги спестя за по-късно.
Отец Линкълн беше възрастен мъж, който приличаше повече на благодушен дядо, отколкото на човек, който извършва бързи брачни церемонии в Лас Вегас. Поговорихме с него, после се наложи да изчакаме около двайсетина минути, докато той се приготви. Забавянето ме хвърли в тревога, всеки момент очаквах в храма да нахлуе армия. Имах нужда да се поразсея.