Придърпах Кити в скута си и я прегърнах.
Докато чакахме й разказах за церемониите, които ние организирахме — бяха много подобни на човешките сватби, но не си разменяхме пръстени.
— Какво правите вместо това? — попита тя.
Прибрах косата й зад ухото й и се усмихнах.
— Няма да ти хареса.
— Искам да знам.
Докоснах нежно извивката на врата й.
— Нещо като кръвна клетва. Ние сме в истинската си форма. — Говорех тихо, за всеки случай, макар да бях сигурен, че в „тунела на любовта“ се изричат и по-странни неща. — Всеки убожда пръста си, после ги притискаме. Това е.
Тя потупа ръката ми.
— Не е толкова лошо. Очаквах да кажеш, че ходите голи и се чукате пред всички.
Облегнах глава на рамото й и се засмях.
— Имаш мръсно подсъзнание, котенце. Затова те обичам.
— Само затова ли?
Притиснах я по-силно.
— Добре знаеш защо.
— Може ли да го направим и ние? Имам предвид кръвната клетва — попита тя и плъзна пръст по гърдите ми. — Когато всичко е наред.
— Щом искаш.
— Искам. Мисля, че така ще бъде по-истинско, разбираш ли?
— Госпожице Уит? Господин Роу? — Блондинката се появи пред отворените врати. Убеден съм, че си бе казала името, но посмъртно не можех да си го спомня. — Готови сме да започнем, когато пожелаете.
Станахме и поех ръката на Кити. Църквата всъщност беше доста приятна. Имаше достатъчно място за хората, дошли на сватбена церемония. Навсякъде бяха украсили с бели рози — по пейките, край стените, по стълбите пред амвона, висяха дори от тавана. Отец Линкълн застана на амвона с библия в ръка. Когато ни видя, се усмихна.
Минахме по плътния килим съвършено тихо. Но дори стъпките ни да се чуваха, нямаше да им обърна внимание, ударите на сърцето ми щяха да ги заглушат. Спряхме пред свещеника. Той каза нещо и кимна. Бог знае какво беше. Каза да се обърнем един към друг, направихме го, хванати за ръце.
Отец Линкълн продължаваше да говори, но аз не разбирах нито дума. Бях впил поглед в лицето на Кити, вниманието ми бе съсредоточено върху допира на ръцете й и топлината на тялото й. В един момент чух важните думи.
— Обявявам ви за съпруг и съпруга. Можете да целунете булката.
Мисля, че сърцето ми щеше да се взриви. Кити стоеше загледана в мен, сивите й очи бяха разширени и влажни. Не можех да помръдна. Стоях като вкаменен. После погалих лицето й и я целунах. Бях я целувал хиляди пъти, но сега, сега беше различно. Допирът и вкусът на устните й проникнаха дълбоко в мен и се отпечатаха завинаги в душата ми.
— Обичам те — казах, докато я целувах. — Обичам те толкова много!
Тя улови лицето ми.
— И аз те обичам.
Преди да го осъзная, вече се хилех като идиот, но не ми пукаше. Притеглих я и я притиснах към гърдите си. Сърцата ни туптяха в синхрон — ние бяхме в синхрон. Всичко, което бяхме загубили и от което трябваше да се откажем, си струваше. Това беше най-важното.
Двайсет и шеста глава
Кейти
Чувствах се като героиня от анимационен филм, която повдига крак след целувката с принца. Бях замаяна от щастие и по-развълнувана, отколкото си мислех, че е възможно.
В ръката си държах просто лист хартия. Сватбено свидетелство с две имена, които дори не бяха нашите.
Но за мен беше много.
Беше всичко.
Не можех да спра да се усмихвам, но едва преглъщах. Откакто си казахме клетвите, бях на ръба да заплача. Деймън сигурно мислеше, че съм откачила.
По пътя към изхода, блондинката ни спря. Подаде ми снимка.
— Подарък от мен — каза тя и се усмихна. — Вие сте красива двойка. Би било срамота, ако нямате нещо, с което да запомните този момент.
Деймън надникна над рамото ми. Жената бе уловила целувката ни — първата ни целувка като женени.
— Мили боже — казах и усетих, че се изчервявам. — Сякаш ще се изядем!
Той се засмя.
Блондинката се усмихна и отстъпи встрани.