— Според мен тя не те мрази. — Ди взе чинията и килна глава. — Наистина харесваше Деймън. Не става дума за любов, но тя наистина вярваше, че ще бъдат заедно. Това трудно се преживява.
Почувствах се донякъде виновна.
— Знам.
— Но ще се справи. Освен това ще намери някого, който да изтърпи злобата й, и всичко ще завърши чудесно.
— А ти?
Тя се засмя и намигна.
— Аз просто искам светът да се успокои за една нощ. Разбираш ли?
Задавих се от смях.
— Мили боже, не го споменавай пред Деймън и Доусън.
— Без майтап.
Всички бяха в голямата зала, излегнати кой на диваните, кой на фотьойлите. На стената висеше най-големият телевизор, който бях виждала. Същински киноекран.
Деймън потупа мястото до него на дивана, седнах и му подадох чинията и содата.
— Благодаря.
— Сестра ти ги направи. Аз просто ги донесох.
Ди сложи чинията на масата за кафе и надникна към Арчър, който седеше до Люк и Парис. После взе два сандвича и се отправи натам. Лицето й порозовя. Надявах се да има чисти помисли. Но щом погледнах Арчър, който се бе втренчил в нея, осъзнах, че не е така.
От другата ми страна Доусън взе два сандвича — един за себе си и един за Бет. Момичето се бе увило с одеяло, унасяше се. Очите ни се срещнаха и нежна усмивка осени лицето й.
— Как си? — попитах.
— Чудесно. — Тя пое хляба и отчупи малко от коричката. — Просто съм уморена.
Отново се питах какво точно става с нея. Не изглеждаше уморена, а напълно изтощена.
— Доста пътувахме — обясни Доусън. — Аз също се изморих.
Той изглеждаше добре. Всъщност пращеше от енергия. Зелените му очи блестяха, особено когато гледаше към Бет.
— Яж — каза й тихо той. — Трябва да изядеш поне два сандвича.
Тя се засмя.
— Не знам дали ще мога.
Останахме известно време там, дълго след като се нахранихме. Помислих, че всеки отлага неизбежното — важния разговор. По едно време Матю излезе от стаята, като че ще се върне след малко.
Деймън се наведе и подпря ръце на коленете си.
— Време е да се заловим за работа.
— Да — каза Люк. — Скоро трябва да потегляме. Най-добре утре.
— Това е ясно — каза Андрю. — Но накъде ще тръгнем?
Люк отвори уста, но Арчър вдигна ръка и го накара да замълчи.
— Задръж си мисълта.
Люк присви очи, но после се отпусна. Арчър скочи и изхвърча от стаята, свил ръце в юмруци.
— Какво става? — попита Деймън.
По гърба ми полазиха тръпки. Погледнах Доусън, който също изглеждаше притеснен.
— Люк — казах, а пулсът ми се ускори.
Люк стана, гърдите му рязко се надигаха. В следващия миг се озова в другия край на стаята и хвана Лайла за гърлото.
— Какво направи? — попита той.
— Мамка му! — извика Андрю, скочи и застана пред сестра си и Ди.
— Какво направи? — попита отново Люк и стисна гърлото.
Лицето на луксианката побеля.
— А-аз… не знам за какво говориш.
Деймън бавно се изправи и пристъпи напред. Брат му беше зад него.
— Какво става?
Люк не му обърна внимание и вдигна ужасената жена от пода.
— Ще ти дам пет секунди да отговориш на въпроса. Едно…
— Нямах избор изграчи тя, вкопчена в ръката му.
Кръвта ми се смрази.
Не разбирахме какво се случва. Бяхме обзети от ужас. Приближих се до Бет, която се опитваше да се измъкне от одеялото.
— Грешен отговор — каза той тихо и пусна Лайла. — Винаги имаш избор. Това е единственото нещо, което никой не може да ни отнеме.
Люк се придвижи толкова бързо, че дори Деймън не можа да го спре. Светлина избликна от ръката му и избухна. Гореща енергийна вълна просветна из стаята и косата ми се залепи за лицето.
Вълната удари Лайла в гърдите и я запрати в една картина с пейзаж от Вегас. Тя се разтресе и после всичко свърши. Очите й бяха празни, тялото й се плъзна по стената, краката й се огънаха под нея.
Божичко… Отстъпих назад и затиснах устата си с ръка.
В гърдите на Лайла имаше дупка. От нея излизаше дим. След секунда тя се размаза като образ на стар телевизор, после премина в истинския си образ. Светлината изчезна. Остана само прозрачна кожа и мрежа от бляскави вени.
— Ще кажеш ли защо уби домакинята ни? — попита Деймън с притеснително равен глас.