Арчър се появи на прага, с една ръка стискаше врата на Матю, а в другата държеше счупен телефон. От носа на Матю се стичаше кръв, обагрена в синьо.
Деймън и Доусън скочиха напред.
— Какво, по дяволите, става? — Гласът на Деймън разтресе къщата. — Имаш две секунди да отговориш на въпроса, преди да те разкъсам.
— Твоето приятелче тъкмо набираше един номер. — Тонът на Арчър беше равен, толкова спокоен, че цялата изтръпнах. — Кажи им, Матю. Кажи им на кого звънеше.
Не последва отговор. Той просто се взря в Деймън и Доусън.
Арчър затегна хватката си и изви главата на Матю назад.
— Копелето звънеше на Дедал. Прецака ни. Яко.
Двайсет и седма глава
Кейти
Деймън отстъпи назад, сякаш физически се отдръпваше от обвинението.
— Не. — Гласът му беше дрезгав. — Няма начин.
— Съжалявам — каза Матю. — Не можех да допусна да се случи.
— Да се случи кое? — попита Ди.
Лицето й беше бледо, ръцете й трепереха.
Матю не отмести поглед от Деймън. Гласът му, цялото му същество настояваше Деймън да разбере немислимото.
— Не мога да продължа да ви губя един по един. Вие сте моето семейство, а Адам е мъртъв. Той е мъртъв заради това, което искат Дедал. Трябва да разбереш. Не искам да ми се случи отново.
По вените ми плъзна хлад.
— Отново?
Матю насочи ярките си очи към мен и в този момент завесата падна. За първи път видях отвращение и омраза в погледа му. Толкова могъщи, че не можах да ги понеса.
— Ето затова не се смесваме с хората. Стават инциденти, а да спасяваме любимите си е в природата ни. Затова не се влюбваме в хора. Защото се случват такива неща! В мига, в който някой от нас се забърка с човек, Дедал е само на няколко крачки.
— Боже мой — промълви Ди и притисна ръце към устата си.
Парис изцъка тихо.
— Това е причина да предадеш тези, които наричаш семейство.
— Не би ме разбрал! — Матю се опитваше да се измъкне от ръцете на Арчър. — Ако трябва да пожертвам един, за да спася всички останали, бих го направил. И го направих. Така е най-добре.
Бях втрещена. После си спомних нощта, в която с Деймън бяхме у Матю, след като видяхме арумианецът да влиза в къщата с Нанси — същата нощ, в която Матю каза, че ако Бет е жива, Доусън също трябва да е жив.
Матю знаеше много, а ние никога не се усъмнихме в него. Знаеше това място, но не го бе споменал. Взирах се в него ужасена.
— Какво ти предложиха? — обади се Люк. — Да оставят намира всички, ако предадеш само един? Справедлива размяна. Един живот за няколко други.
Щях да повърна.
— Искаха Деймън и Кейти — каза той и отново погледна Деймън. — Обещаха да не закачат останалите.
— Ти луд ли си? — извика Ди. — Как ще ни помогне това?
— Ще ни помогне! — изръмжа Матю. — Защо мислиш, че ви оставиха намира с Деймън, когато заловиха Доусън. И двамата знаехте за връзката му с Бетани. Всички вие бяхте в опасност. Трябваше да направя нещо.
— Не. — Тихият глас на Бет разтресе стаята. — Чичо ми ни предаде.
— Чичо ти потвърди това, което вече предполагаха — изплю Матю. — Когато дойдоха при мен, ми дадоха право на избор. Ако им кажех истината за вашата връзка и за това какво сте научили, всички щяха да живеят спокойно.
— Кучи син! — очертанията на тялото на Деймън се размиха. — Ти си предал Доусън? Моят брат?
От думите му струеше отрова.
Матю поклати глава.
— Знаеш какво причиняват на луксианци, които нарушават правилата. Никой повече не чува за тях. Заплашиха да ви отведат, всичките. — Той се обърна към Андрю и Ашли. — Дори вас. Нямах избор.
Енергия разтърси стаята.
— Щяха да се окажат в плен на Дедал — каза Арчър и скръсти ръце. — Точно там, където току-що изпрати Деймън и Кейти.
— Казал си им за мен и Бет? — гласът на Доусън бе дрезгав и тих.
Матю отново кимна.
— Съжалявам, но ти изложи всички ни на опасност.
Очите на Деймън се изпълниха с болка, сякаш го бяха ударили по слабото място. Но внезапната топлина в стаята не излизаше от него. А от Доусън. Лека струя енергия се понесе от него.
— Сега е същото. — Матю събра длани, сякаш смяташе да се моли. — Искат само Деймън и Кейти. Всички други, включително ти и Бет, ще си тръгнат спокойно. Трябваше да го направя. Трябваше да защитя…