Боже!
— Еха! — възкликна Кити и вдигна ръце. — Бива си го.
— Време е и аз да се присъединя — каза Парис и закрачи напред.
Стигна до едно червено беемве, чийто собственик беше на средна възраст, и прие истинския си образ.
Мъжът изскочи от колата си и отстъпи назад.
— Какво по… — каза той, взирайки се в Парис. — Какво, по дяволите, става?
Парис се спусна между колите и пое към Андрю и тълпата пред пиратския кораб. Спря за малко, светлината му примигна, ярка и наситена. От него се понесе топлинна вълна и някои от хората отстъпиха назад.
Ди се покатери на една от колите няколко метра по-назад и се изправи. Лекият ветрец развяваше косата й. След секунди и тя беше в истинската си форма.
Мъж и жена буквално излетяха от колата, затичаха се към тротоара и зяпнаха Ди.
Доусън беше следващият. Той остана до Бет и Ашли, от другата страна на задръстения път. Когато прие истинският си образ, няколко човека изпищяха.
— Сериозен съм, котенце, стой наблизо.
Тя кимна.
Някъде в далечината чух хеликоптер. Без съмнение идваше за още едно кръгче над булеварда. Сега вече щеше да стане напечено.
Хората се притесниха. Тревогата бе осезаема като нажежения въздух. Започна да се прокрадва и в мен и аз нервно се изплъзнах от човешкия си вид.
Сякаш някой бе спрял света — всички около нас замръзнаха на място. Държаха здраво камерите и фотоапаратите. Възхищението им премина в объркване, а после бавно пролази страх. Мнозина се споглеждаха. Някои се отдръпваха от Андрю, но не можеха да се измъкнат от претъпкания тротоар.
Трябва да вдигнем напрежението с още няколко градуса — гласът на Доусън стигна до съзнанието ми. — Виждаш ли знака на казиното с пиратския дизайн? Сега ще го унищожа.
Внимавай някой да не пострада — отвърнах аз.
Доусън отстъпи леко назад. Вдигна ръце и се огледа, сякаш се чудеше коя звезда от небето да сграбчи. Енергия изпука из въздуха и го наелектризира. Изворът избухна и се уви като змия около ръката му. От дланта му се изстреля светлина, полетя високо в небето над четирите пътни платна. Изви се около пиратския кораб и удари ярката табела.
Светлината за момент експлодира и за секунда превърна нощта в ден. Енергията се завъртя за момент и после угасна, хвърляйки искри върху гигантския череп под знака.
Андрю гледаше един висок хотел и красивите златисти светлини на покрива. Обърна се към мен. Поклатих леко тялото си и призовах Извора. Беше като поемане на въздух след няколко минути под вода. От ръцете ми излезе светлина, удари се в кулата и изгаси светлините на покрива след няколко великолепни експлозии.
Тогава хората осъзнаха, че това не е някакво шоу, оптична илюзия или нещо друго, което да сочат с пръст. Може би не разбираха какво виждат, но във всички се отключи инстинктът за самосъхранение.
Беше въпрос на оцеляване — на измъкване от голямото неизвестно зло. А междувременно увековечаваха странната гледка на снимки.
Обожавах сякаш вроденото човешко желание да запише всичко на лента.
Хората защъкаха като мравки, затичаха се във всички посоки и изоставиха колите си в бързината. Измъкнаха се от улиците — порой от разни форми и размери, притиснати един в друг, падащи един върху друг. Някакъв мъж се блъсна в Кити и я принуди да се дръпне от джипа. За секунда я изгубих от поглед в невероятния хаос.
Изтичах напред. Хората се разделяха около мен, все едно бях Червено море. Развълнуваните им викове вече неприятно жужаха в ушите ми.
Кити!
Отговорът й беше гласен и същевременно мисловен.
— Тук съм!
Тя се спъна до една жена, която стоеше вцепенена пред мен. Изненадата върху бледото й лице събуди чувство за вина у мен, но в следващия миг се появи Кити с широко отворени очи.
— Мисля, че привлякохме вниманието на доста хора — каза тя и си пое въздух.
Така ли? — Докоснах ръката й, страшно доволен от нежната искра, която се понесе от кожата й към моята.
Люк и Арчър се появиха до нас.
— Да избутаме някои от колите от пътя.
Добра идея. Не се отделяй от Кити.
Насочих вниманието си върху колите пред нас. Четири пътни платна. Натъпкани с всевъзможни возила — стари и луксозни, които нямах желание дори да издраскам.