Арчър застана до мен.
— Ще ти помогна.
Той се зае с едно от платната, а аз се съсредоточих върху това пред хамъра. Избутването на неща, далеч от нас, беше по-лесно от издърпването им. Става чрез изпускане на енергия, шокова вълна.
Протегнах ръце и се загледах в колите отпред, които започнаха да се тресат, дочух тракането на частите им. Една по една, колите се отместваха от пътя, сякаш невидим гигант ги избутваше с огромните си ръце. Продължих докъдето стигаха очите ми и после се отдръпнах. Знаех, че Дедал вече бяха наясно със случващото се.
Обърнах се към Андрю, който изстрелваше светкавици, като че ли това беше последният му ден. Зад един празен автобус се бе скрил тийнейджър, който снимаше всичко с телефона си.
Безпокойство премина по тялото ми. След секунди това щеше да е в YouTube. В далечината чух сирени. Имайки предвид задръстването зад нас, едва ли щяха да ни достигнат скоро.
— Гледай! — извика Кити и посочи към небето.
Над нас кръжеше хеликоптер и осветяваше мястото, на което стоеше Андрю. Не беше военен. Отстрани бе изписана емблемата на новините на канал KTNV 13. По дяволите. Бяха дошли тук по-бързо от полицията.
— Ще предават на живо — каза Кити и отстъпи назад. Гледаше с широко отворени очи. — Снимат! Ще бъде навсякъде!
Не знам защо не бях осъзнал това до момента. Не че не знаех какво означаваше, но когато видях как новинарския хеликоптер летеше над булеварда, нещо в мен се пречупи. Изпращаха кадрите към новинарските централи и оттам за секунди ги разпространяваха из цялата страна. Правителството сваляше някое и друго любителско клипче от сайтовете, но това?
Никой не можеше да спре това.
В момента хората най-вероятно седяха пред телевизорите, гледаха, не разбираха какво точно става, но осъзнаваха, че е сериозно.
— Нещо славно! — изкрещя Люк, което означаваше, че копелето ми наднича в съзнанието. — Направи го, човече! Не могат да спрат това. Светът ще научи, че хората не са единствената разумна форма на живот на тази планета.
Да, щеше да бъде… славно.
Огледах пътя. Все още много хора гледаха втренчено Андрю и Доусън. И двамата сновяха напред-назад из булеварда и подскачаха от кола на кола като жаби.
Ето какво виждаха хората по света. Не можеше да бъде обяснено. Дедал щяха да откачат.
— Това искаше, нали? — попита Арчър, докато един мъж тичаше по улицата. — Да направиш спектакъл. Получи…
Черен хеликоптер долетя откъм двата големи хотела — голяма черна птица. Не беше нужно да съм гений, за да осъзная, че е военен. Прелетя над нас, но не хвърли светлини като новинарския, който следеше движенията на Доусън и Андрю.
Обиколи района и отново изчезна зад високия хотел. Тревогата ми нарасна. Хванах Кити за ръка и повиках брат си.
Той спря на капака на едно червено беемве, все още в истинския си образ. Когато долови чувствата ми, скочи на улицата, грабна Ди от колата зад себе си и я свали на пътя.
Не закъсня нито секунда.
Черната птица отново направи кръг над нас, летеше странично, високо в небето, сякаш се подготвяше за нещо.
— Имам лошо предчувствие — каза Люк и отстъпи назад. — Арчър, мислиш ли…
Аз я видях пръв — малка искра от върха на военната птица. Не беше нищо. Просто светлина. Не би трябвало да ме стресне. Но нещо се показа от хеликоптера; движеше се прекалено бързо за човешките очи. От бялата пара по черното нощно разбрах всичко, което трябваше да знам.
Завъртях се, дръпнах обърканата Кити към гърдите си и двамата залегнахме на топлия паваж. Притиснах тялото си върху нейното.
Силен пукот я накара да потръпне в ръцете ми и аз затегнах хватката си.
Обзе ме ужас. Гневът течеше като отрова по вените ми. Новинарският хеликоптер се завъртя лудешки, а от опашката се понесе пушек. Продължи да се върти и накрая се стовари върху най-близкия хотел.
Експлозията разтресе колите. Кити изпищя и се измъкна от ръцете ми в желанието си да види какво става. Но аз не й позволих да погледне. Задържах я на земята, притисках лицето й към гърдите си. Знаех, че кожата ми е гореща и най-вероятно болезнена при толкова продължителен допир, но не исках тя да вижда това.
Боже мой… Нечии мисли съвпаднаха с моите. Доусън? Ди? Арчър? Люк? Андрю? Ашли? Не знаех.
От хотела лумна огън и оранжево сияние освети тресящата се постройка. Издигнаха се плътни струи дим и помрачиха небето.