Със сърце, туптящо като картечница, взех парчетата натрошен асфалт. Хвърлих ги по войниците. Бяха принудени да се отдръпнат.
Полицаи се появиха на улицата — стреляха едва ли не по всичко, което дишаше. Хора, невинни хора, се криеха зад колите и пищяха. Ди се опитваше да ги избута далеч от опасността, но те бяха сковани от страх. Та тя блестеше като диско топка!
Ди прие човешки вид пред мъж и жена, притиснали две деца.
— Махайте се оттук! — изкрещя тя. — Вървете! Веднага!
Те се поколебаха за момент, после родителите грабнаха децата и се затичаха към тротоара между пътните платна, където стояха Ашли и Бет.
Червена светлина мина край лицето ми и ме завъртя. Проблесна бяла светкавица и чух как нечие тяло се строполи зад мен. Видях Кити пред себе си, зениците й светеха. Обърнах се и съзрях повален на земята войник с ИЕС в ръка.
— Искам да помогна! — извика Кити.
Спаси ми живота — казах. — Много е секси.
Тя поклати глава.
— Трябва да отидем… О, боже, Деймън. Деймън!
Сърцето ми спря от тревога за нея. Погледнах я и после почувствах. Почувствах заплахата с всяка част на тялото си. Доусън спря. Андрю се извърна.
Под неоновите табели на близките хотели се струпваха черни облаци, които закриха звездите. Но не бяха облаци… нито ята прилепи.
Бяха арумианци.
Кейти
Само за секунди ситуацията от лоша стана катастрофална.
Когато Деймън обяви плана си, въобще не очаквахме, че ще се случи нещо подобно. Но в един момент дойдоха военните и покосиха хеликоптер с невинни хора. Искахме само да ги изненадаме — да предизвикаме хаос, за да успеем да избягаме.
Не мислехме за война.
Парис бе мъртъв и нещо по-страшно се задаваше към нас.
Нито за момент не се усъмних, че сенките, свистящи из небето, са заплаха за нас. Да, наоколо се стрелваха луксиански светкавици, но вероятността да се появят арумианци и да се присъединят към купона ми се струваше нищожна.
Те бяха тук заради Дедал, защото им сътрудничеха.
Черният облак се разпръсна и се понесе из въздуха като петна лепкав катран. Мина зад близкия хотел и изчезна за момент, после избухна край сградата. Полетяха парчета стъкло и други отломки.
Отворих уста да изкрещя, но звук не последва.
Един арумианец се зададе по улицата, движеше се толкова бързо, че за по-малко от секунда достигна целта си.
Прелетя над хамъра, блъсна се в Андрю и го вдигна във въздуха. Ужасяващият писък на Ашли ме разтърси. Арумианецът прие форма насред полета, кожата му беше черна и блестяща като обсидиан. Захвърли Андрю като парцалена кукла.
Друг арумианец се зададе между колите. Издигна се, хвана Андрю и двамата се понесоха към басейна пред казиното с кораба.
Деймън подскочи — избликна бяла светлина и той вече беше във въздуха, удряше арумианеца и го избутваше далеч от басейна. Те се свързаха, смес от светлина и мрак, завъртяха се в небето като гюле. Доусън скочи напред сред искри червеникава светлина.
Арумианецът и Андрю се появиха в басейна. Арумианецът вдигна ръка и удари Андрю в гърдите. Той се сви, светлината му проблесна като светулка.
Затичах се напред, но някой ме хвана през кръста.
Не беше приятелска прегръдка.
Проряза ме паника. Краката ми се отлепиха от земята точно когато арумианецът издигна отново Андрю. Последва нов изблик светлина и после Андрю… О, боже…
Писъците на Ашли потвърдиха това, което подозирах. Видях как тя преминава в истинската си форма и обратно в човешката. Не можеше да се контролира. Вълна енергия заля улицата.
След секунда лежах по гръб, нямах въздух в дробовете си и се взирах в прикрито лице. Дъхът ми потръпна и за момент нямах представа какво да направя. Стоях вцепенена между неверието и ужаса. Парис бе мъртъв. Андрю бе мъртъв.
Дулото на странен пистолет беше насочено право в лицето ми.
— Дори не си помисляй да мръднеш — нареди приглушен глас.
Мозъкът ми спря да обработва информацията с нормална скорост. Надигнах се и собствените ми широко отворени очи се отразиха в тактическия шлем и човешката част от мен изключи. Обзе ме гняв и чувството беше приятно. Не страх, паника или скръб. Беше мощ.