— Излъга Кити.
Обърнах се. Беше брат ми. Знаех за какво говори.
— И ти би направил същото.
— Вярно. Но тя рано или късно ще разбере.
Взех бутилка вода и преди да отговоря, подбрах думите си внимателно.
— Не искам да разбере, че лицето й е във всички новинарски емисии. Вместо да мисли за себе си, ще се притесни за майка си. И бездруго не можем нищо да направим в момента.
Доусън се облегна на плота и скръсти ръце. Взря се в мен и аз в него. Знаех какво означава този поглед. Смръщих вежди и стиснах устни.
— Защо ме гледаш така? — попитах.
— Знам какво си мислиш.
Потупах с пръсти бутилката с водата.
— Така ли?
— Затова си тук и си играеш на домакиня. Чудиш се какво в крайна сметка сътвори.
Не отговорих веднага.
— Да, чудя се.
— Решението не беше само твое. Всички участвахме в това. — Доусън замълча и погледна през прозореца в мрака навън. — И бих го направил отново.
— Така ли? Дори да знаеше, че Ашли и Андрю ще умрат?
Споменаването на имената им ми причини болка.
Той прокара пръсти през косата си.
— Май не искаш да отговоря на този въпрос.
Кимнах. Бяхме на едно мнение. Какво говореше това за нас?
Доусън въздъхна тежко.
— И все пак, случи се най-лошото. Те ни бяха като семейство. Няма да е същото без тях. Не заслужаваха да умрат.
Потърках брадичката си.
— И Матю…
— По дяволите Матю! — извика той и присви очи.
Оставих бутилката и го погледнах.
— И ние направихме същото. Рискувахме живота на други, за да предпазим Ди и момичетата.
Той поклати глава.
— Това е различно.
— Така ли?
Доусън замълча за миг.
— Е, тогава, майната ни и на нас.
Засмях се сухо.
— Майната ни.
Устните му потрепнаха, когато ме погледна.
— Но какво, по дяволите, ще правим?
Понечих да отвърна, но отново се засмях.
— Кой знае? По-добре да изчакаме и да видим какво ще стане. Трябва да измисля как да докажа, че Кити е невинна жертва. Тя не може да се крие вечно.
— Никой от нас не може — каза сериозно той. После добави. — Бих дал всичко да разбера какво си мислят старейшините сега.
— Ясно какво. Искат главите ни.
Той сви рамене. Усетих, че иска да каже нещо, но явно се колебаеше.
— Знам, че сега моментът не е подходящ. Но след станалото с Ашли и Андрю не мога да мълча.
Почувствах, че се напрягам.
— Изплюй камъчето, Доусън.
— Добре. Искам да ти кажа, защото… ами все някой, освен нас трябва да знае. — Изчерви се и аз наистина нямах представа накъде отива разговорът. — Особено когато проличи…
— Доусън?
Той си пое дълбоко дъх и каза:
— Бет е бременна.
Направо се втрещих. Понечих да отговоря, не издадох и звук.
Доусън заговори бързо:
— Та така, бременна е. Затова е толкова уморена и затова не исках да се притеснява, докато бяхме във Вегас. Беше твърде рисковано. А пътуването наистина я изтощи. Но… да, ще имаме дете.
Втренчих се в него.
— Боже…
— Знам.
На лицето му се появи усмивка.
— Боже — повторих аз. — Искам да кажа… поздравления.
— Благодаря.
Той пристъпи от крак на крак. За малко да попитам как е забременяла Бет, но слава богу замълчах навреме.
— Ей! Ще ставаш баща.
— Леле.
Хванах се за ръба на плота. Бях поразен. Спомних си децата в Дедал — основите. Децата на мъже луксианци и жени хибриди, толкова странни, че ако Дедал научеха…
Не исках да довърша мисълта си.
Доусън въздъхна.
— Добре. Кажи нещо друго.
— Ами… В кой месец е?
Това ли питаха хората в такива случаи?
Отпусна рамене.
— Около третия.
По дяволите. Явно им беше много весело заедно.
— Ядосан си, нали? — попита той.
— Моля? Не. Не съм ядосан. Просто не знам какво да кажа. — Помислих как след шест месеца ще се роди бебе, способно да изпържва мозъчни клетки, ако откажем да му дадем дрънкалката. — Просто не очаквах.