— Все още сънуваш кошмари — каза сянката.
При звука на познатия глас, страхът бе заменен от гняв — толкова могъщ, че усещах вкуса му в гърлото си. Бях скочила на крака, без въобще да го осъзная.
— Блейк — изстрелях.
Четвърта глава
Кейти
Мозъкът ми изключи и нещо много по-първобитно и агресивно пое контрол. Почувствах се ужасяващо предадена. Метнах ръка и юмрукът ми се удари в нещо, което напомняше на скулата на Блейк. Не беше момичешки удар. Безмерният гняв и стаената омраза, която чувствах към него, се обединиха в този замах.
Той простена изумено, а по ръката ми премина изгаряща болка.
— Кейти…
— Копеле!
Замахнах отново и кокалчетата ми този път се стовариха върху челюстта му.
Той отново простена болезнено и се отдръпна от мен.
— Исусе!
Подскочих и се протегнах към малката нощна лампа до леглото. Светлината на тавана се включи без предупреждение. Не разбрах как. Щом не можех да използвам способностите си тук, би следвало Блейк също да не може. Внезапният блясък ме изненада и той се възползва от това.
Подскочи напред и ме принуди да се отдръпна от нощната лампа.
— Не бих го направил, ако бях на твое място — предупреди той.
— Гръмни се!
Замахнах отново към него.
Той улови ръката ми и я изви. Разтърси ме остра болка и възкликнах изненадано. Завъртя ме, а аз запратих ритник към него. Той пусна ръката ми и на косъм избегна коляното ми.
— Това е смехотворно — каза и присви лешниковите си очи, в които се прокрадна гняв.
— Ти ни предаде!
Той май сви рамене и аз май побеснях отново.
Хвърлих се към него като нинджа — доста саката нинджа, тъй като той с лекота избегна атаката ми. Ударих левия си крак в леглото и в следващия миг Блейк ме блъсна в гърба. Въздухът изскочи от дробовете ми, залитнах напред, ударих се в леглото и то изтрака в стената.
Блейк застана на колене на матрака, сграбчи ръката ми и ме завъртя по гръб. Аз шибнах ръцете му и той изруга. Надигнах се и замахнах отново към него.
— Престани! — смръщи се той и улови китката ми. В следващия момент хвана и другата. Задържа ръцете ми над главата ми и се доближи. Лицето му беше само на сантиметри от моето. Заговори тихо: — Престани, Кейти. Има камери навсякъде. Не можеш да ги видиш, но са тук. В момента ни наблюдават. Защо според теб светна лампата? Не с магия. И те ще напълнят цялата стая с оникс. Не знам за теб, но на мен няма да ми бъде особено приятно.
Опитах се да го отблъсна и той се измести така, че притисна с колене краката ми и ги заклещи. Паниката бавно запълзя из мен и накара сърцето ми да заблъска. Не харесвах допира на тялото му. Напомняше ми за случаите, когато се промъкваше в стаята ми и спеше до мен в леглото ми. Как ме е наблюдавал, докато спя. Повдигаше ми се. Паниката ми нарасна.
— Махни се от мен.
— Не знам. Има шанс да ме удариш отново.
— Ще го направя!
Размърдах бедра, но той не се отмести. Сърцето ми биеше толкова учестено, та бях убедена, че ще получа инфаркт.
Блейк леко ме разтърси.
— Успокой се. Няма да те нараня, чуваш ли? Довери ми се.
Отворих широко очи и се изсмях гърлено.
— Да ти се доверя? Да не си се побъркал?
— Нямаш особен избор.
Бронзови коси паднаха върху челото му. Обикновено бяха оформени в артистично разрошена прическа, но, изглежда, днес му бе свършил гелът.
Исках да го ударя отново и се опитах да се измъкна от хватката му без особен успех.
— Ще ти потроша лицето!
— Разбираемо. — Той ме притисна и присви очи. — Знам, че връзката ни не е съвсем безпроблемна…
— Връзката ни не е никаква! Нямаме връзка! — Дишайки тежко, успях да възпра треперенето на мускулите си. В продължение на някого мига той се взираше в мен с разширени ноздри и застинали устни. Исках да извърна поглед, но това би било признак на слабост и не можех да си го позволя. — Мразя те.
Беше безсмислено да го казвам, но след като го изрекох, се почувствах по-добре.
Той потрепери и когато заговори, гласът му напомняше шепот.
— Не исках да те лъжа, но нямах избор. Каквото и да ти бях казал, щеше да го изпееш на Деймън и на другите луксианци. Не можех да го допусна. И Дедал не можеха да го допуснат. Но не ние сме лошите в случая.