— Какво виждаш?
Въздухът излезе от дробовете ми.
— Луксианци — прошепнах.
Нямаше съмнение, че хората, които седяха на регулируеми кресла от другата страна на прозореца, докато лекарите им взимаха кръв, не бяха оттук. Красотата им ги издаваше. Както и това, че много от тях бяха в истинската си форма. Нежното им сияние изпълваше стаята.
— Някой от тях изглежда ли така, сякаш не иска да бъде тук? — попита тихо той.
Поставих ръце на стъклото и се наведох. Тези, които не изглеждаха като човешка електрическа крушка, се смееха и усмихваха. Някои похапваха, други си говореха. Повечето бяха по-възрастни от мен, на около двадесет или тридесет години.
Никой не приличаше на заложник.
— Отговори ми, Кейти.
Поклатих глава, напълно объркана. Нима бяха тук по своя воля? Не разбирах как е възможно.
— Те искат да ни помогнат. Никой не ги насилва.
— Но насилвате мен — отвърнах му, без да забравям, че Арчър е зад нас. — Насилвали сте Бетани и Доусън.
Сержант Дашър наклони глава настрани.
— Няма нужда отношенията между нас да са такива.
— Значи не го отричате?
— Има три вида луксианци, госпожице Шуорц. Едните са като тези, които видя през стъклото — луксианци, които разбират как техният организъм може да допринесе за подобряването на живота на Земята. Вторите са привикнали с живота в обществото и не представляват заплаха.
— А третият вид?
Той замълча за момент.
— Третият вид са извънземните, от които нашите предци са се страхували. Именно те искат да завладеят Земята и да направят хората свои роби.
Главата ми се люшна към него.
— Какви ги говорите?
Погледна ме.
— Колко според теб са луксианците на нашата планета, госпожице Шуорц?
Поклатих глава.
— Не знам. — Деймън ми бе споменал веднъж, но не можех да си спомня броя. — Хиляди?
Дашър отговори наперено:
— Приблизително четиридесет и пет хиляди обитават в момента Земята.
Еха, това си беше множко.
— Около седемдесет процента от тези четиридесет и пет хиляди са привикнали с живота в обществото. Други десет процента са индивиди, на които можем да се доверим напълно, като онези в съседната стая. А последните двадесет процента? Това са девет хиляди луксианци, които искат да властват над човечеството. Девет хиляди същества, всяко от които притежава разрушителната мощ на малка ракета. Едва успяваме да ги удържим и сега, а ако привлекат още луксианци към себе си, положението ще се измени коренно. Искаш ли да чуеш още нещо притеснително?
Взирах се в него и не знаех какво да кажа.
— Нека те попитам, госпожице Шуорц, в коя група според теб попадат Деймън Блейк, семейството му и приятелите му?
— Нямат желание да подчинят и муха! — излаях в отговор. — Смехотворно е да намеквате подобно нещо.
— Така ли? — Той замълча за момент. — Не е възможно човек да опознае някого другиго напълно. Убеден съм, че когато за първи път си се запознала с Деймън и семейството му, въобще не си предполагала какви са.
За това беше прав.
— Трябва да признаеш, че щом са толкова добри в прикриването на факта, че изобщо не са хора, може би са още по-добри в прикриването на нещо невидимо, например истинските си намерения — каза той. — Забравяш, че не са хора и, уверявам те, не са сред десетте процента, на които вярваме безрезервно.
Отворих уста, но от нея не излезе и дума. Не можех да повярвам на това, което казваше, но той го бе заявил без капчица омраза. Сякаш просто съобщаваше фактите, подобно на лекар, който казва на пациента, че изследванията са показали наличие на неизлечимо заболяване.
Той се обърна с гръб към стъклото и вдигна глава.
— Предполага се, че съществуват стотици хиляди луксианци в космоса, които пътуват из различни места във вселената. Какво ще се случи според теб, ако дойдат тук? Не забравяй, че това са луксианци, които въобще не са имали контакт с хора.
— Аз… — Смущение пробяга по гърба ми и раменете ми. Насочих вниманието си към прозореца и видях как луксианец примигва в истинската си форма. Когато проговорих, не разпознах собствения си глас: — Не знам.
— Ще ни заличат.
Поех си рязко дъх. Не исках да вярвам на думите му.
— Звучи малко прекалено.
— Така ли? — попита с любопитство той. — Погледни собствената ни история. По-силната нация завладява по-слабата. Манталитетът на луксианците и дори на арумианците не се различава особено от нашия. Основният закон на Дарвин.