— Оцеляване на най-приспособения — прошепнах и за момент почти си го представих. Нашествие с гигантски пропорции. Познавах луксианците достатъчно, за да знам, че ако толкова много от тях дойдат на Земята, не биха се затруднили да я завладеят, стига да искат.
Затворих очи и поклатих отново глава. Той си играеше с мозъка ми. Никаква армия луксианци нямаше да нападне Земята.
— Какво общо има това с мен?
— Като изключим факта, че си силна, подобно на луксианеца, който те превърна в мутант, и че кръвта ти може да ни помогне да се приближим една стъпка по-близо до успешна партида ЛХ-11, с удоволствие бихме изучавали връзката между теб и луксианеца, който те направи мутант. Малцина са успявали да го осъществят и за нас би било невероятно постижение да привлечем друг луксианец, който може успешно да създава стабилни хибриди.
Спомних си за всичките хора, които Доусън е бил принуден да превърне в мутанти и да гледа как умират. Не можех да понеса мисълта Деймън да изживее нещо подобно — да създава хибриди, които непрекъснато да…
Поех си дъх.
— Това ли стана с Кариса?
— Кой?
— Знаете кой — заявих уморено. — Тя беше превърната в мутант, но беше нестабилна. Нападна ме и се самоунищожи. Тя беше…
Добър човек. Но замълчах, защото осъзнах, че ако сержантът знае нещо за Кариса, или ще си замълчи, или просто не му пука.
Минаха няколко мига, преди той да продължи:
— Но това не е единственото, за което се притеснява Дедал. Би било страхотно да разполагаме с луксианеца, който те е направил мутант, но не това е основната ни цел.
Пронизах го с поглед и пулсът ми се учести. Бях повече от изненадана. Нима основната им цел не беше да примамят Деймън?
— Искахме теб — каза сержант Дашър.
Почувствах, че подът се измества под краката ми.
— Моля?
Лицето му не трепна.
— Разбери, госпожице Шуорц, съществуват девет хиляди луксианци, с които трябва да се справим. И когато останалите дойдат на Земята — а те ще дойдат, — ще се нуждаем от всички възможни средства, за да спасим човечеството. Това включва хибриди като теб и, надявам се, мнозина други, които са способни да се бият.
За какво, по дяволите, говори? Бях сигурна, че се намирам в паралелна вселена. Мозъкът ми просто се взриви.
Дашър се наведе към мен.
— Въпросът е — нас ли ще подкрепиш, или ще се изправиш срещу собствения си вид? Защото ще трябва да направиш избор, госпожице Шуорц. Между собствения си народ и народа на този, който те направи мутант.
Шеста глава
Деймън
Сбогувах се с Доусън и Бетани и излязох от къщата точно когато слънцето изгряваше. Съзнанието ми непрекъснато се връщаше към Бет. Когато излизах, тя вече изглеждаше по-добре, но нямаше как да съм сигурен. Ала не се съмнявах, че Доусън ще се погрижи за нея.
Погледнах назад към къщата. Една студена, далечна част от мен осъзнаваше, че може никога повече да не видя това място, нито семейството си. Това не намаляваше решимостта ми.
Тръгнах в посока, противоположна на пътя към колонията, и набрах скорост. Макар да останах в човешката си форма, се движех твърде бързо и не биха могли да ме проследят.
Доусън ми бе казал, че колата ми е паркирана при къщата на Матю, и така ми помогна да избегна онези от местните служители на реда, които не бяха подкупени от министерството и искрено се притесняваха за двойката изчезнали ученици.
След по-малко от пет минути вече бях пристигнал пред къщичката на Матю в средата на нищото. Забавих крачка, когато достигнах алеята, и огледах джипа му.
Ухилих се.
Трябваше да изляза извън щата, да отида поне до Вирджиния. Можех да измина целия път в истинската си форма. Така щях да стигна и по-бързо, да му се не види, но щях да се изтощя. А бях убеден, че ще се нуждая от цялата си енергия за кратката си визита в Маунт Уедър.
Имайки предвид колко бях ядосан на Матю в настоящия момент, нямах скрупули да „заема“ колата му. Моята би привлякла вниманието на лица, с които не можех да се разправям точно сега. Вмъкнах се вътре и издърпах колектора, който пазеше жиците.
Когато с Доусън бяхме малки, се забавлявахме, като запалвахме двигателите на колите в близкия мол с енергия от пръстите си. Отне ни няколко опита, докато разберем колко точно енергия е необходима, за да тръгне двигателя, без да съсипе електрониката на автомобила. Паркирахме колите на други места и наблюдавахме изненаданите им собственици, които не можеха да си обяснят как са се преместили автомобилите.