Выбрать главу

— Искаш ли да намалиш светлината? — каза гаднярът. — Направо ще ослепея!

През мен премина мощ. Прииска ми се да забия юмрука си в лицето му, но той не ме нападна, което бе странно. И освен това изглеждаше така, сякаш наистина е с онази жена, което беше още по-откачено.

Приех човешката си форма.

— Не ми харесва тонът ти.

Той се ухили самодоволно.

Присвих очи.

— По-добре се дръжте любезно. — Люк плесна с ръце. — Никой не знае кога ще му потрябва неочакван съюзник.

Хънтър и аз се взряхме един в друг. И двамата изсумтяхме.

Момчето сви рамене.

— Добре. Днес имам много вълнуващ ден. Дошъл е Хънтър, който няма фамилия и се появява единствено когато има нужда от някого или нещо, с което да се нахрани. Дошъл е и Деймън Блек, който май иска да ми нанесе телесна повреда.

— Общо взето, да — изръмжах аз.

— И ще ми кажеш ли защо? — попита той.

Свих ръце в юмруци.

— Все едно не знаеш.

Той поклати глава.

— Наистина не знам, но ще се опитам да предположа. Не виждам Кейти и не я усещам наблизо. Предполагам, че вашето промъкване в Маунт Уедър не е минало особено добре.

Пристъпих напред, а гневът все повече се нагнетяваше умен.

— Влязъл си в Маунт Уедър? — захили се Хънтър. — Да не си побъркан?

— Мълчи — казах, без да отделям очи от Люк.

Хънтър заговори с дълбок глас:

— Крепкото ни примирие ще бъде преустановено, ако пак ми кажеш да мълча.

Възнаградих го с мигновен поглед.

— Мълчи.

Тъмни сенки се надигнаха от рамото на арумианеца и аз се извърнах напълно към него.

— Моля? — попитах и го подканих с ръка да се приближи. — Доста агресия съм насъбрал тези дни. Бих се радвал да се освободя от нея.

— Момчета — въздъхна Люк и се смъкна от бара. — Наистина ли искате това? Не можете ли да станете приятелчета?

Хънтър пристъпи към мен, без да обръща внимание на Люк.

— Мислиш, че можеш да ме победиш?

— Дали мисля? — присмях се аз и застанах точно пред извънземния. — Знам, че мога.

Арумианецът се засмя, вдигна дългия си пръст и ме бодна в гърдите. Бодна ме в гърдите!

— Ами нека да проверим.

Улових китката му и пръстите му се впиха в кожата ми.

— Човече, наистина си…

— Достатъчно! — извика Люк.

В следващия миг бях закован в единия край на клуба, а Хънтър беше на другия, на няколко метра от земята. Изражението на арумианеца най-вероятно беше като моето. И двамата се борехме срещу невидимата хватка, но нито един от нас не успяваше да се измъкне.

Люк пристъпи към центъра на помещението.

— Нямам цял ден, пичове. Имам си задачи. Ще ми се да поспя този следобед. В Нетфликс са качили нов филм, който искам да гледам. Пък и имам купон за безплатен хамбургер и трябва да го използвам.

— Уф… — казах.

— Виж сега. — Люк се обърна към мен, погледът му се замъгли. В този момент изглеждаше много по-стар, отколкото беше в действителност. — Предполагам, смяташ, че съм замесен в залавянето на Кейти. Грешиш.

Изпръхтях.

— И трябва просто да ти повярвам?

— Пукната пара не давам дали ми вярваш. Вие проникнахте в Маунт Уедър, правителствен обект. Не се изисква голямо въображение, за да се досети човек, че нещо се е объркало. Аз си спазих обещанието.

— Блейк ни предаде. Дедал залови Кити.

— А аз ви казах да не се доверявате на никого, защото всеки има какво да спечели или загуби. — Люк издиша шумно. — Блейк е… ами, той си е Блейк. Но преди да го разпнеш, замисли се колко хора би погубил самият ти, за да си върнеш Кейти.

Невидимата хватка се отпусна и аз се плъзнах по стената и стъпих на краката си.

Взрях се в тийнейджъра. Вярвах му.

— Трябва да си я върна.

— Ако Дедал са заловили мацката ти, по-добре се прости с нея — каза Хънтър от другия край на помещението. — Те са си истински куч…

— А ти? — прекъсна го Люк. — Казах ти да ме чакаш в офиса. Нищо няма да получиш от мен, ако не ме слушаш.

Хънтър сви неловко рамене и секунда по-късно стоеше прав на пода. Изглеждаше миловиден като питбул.

Люк изгледа мрачно и двама ни.

— Разбирам, че си имате проблеми — големи проблеми, — но я познайте? Не сте единствените извънземни, които са загазили. Има и по-страшни беди от вашите. Да, знам, че ви е трудно да повярвате.