Последва пукот, който ми показваше, че охранителите не се шегуват.
Вдигнах ръка и куршумите сякаш се сблъскаха в невидима стена. Всъщност това беше енергия, която ги отклоняваше. Можех да ги изпратя обратно към охранителите, но аз просто ги спрях. Те падаха безвредно на земята.
— Не ви съветвам да опитате отново — казах и свалих ръка.
Те, естествено, не ме послушаха. Защо? Защото би било прекалено лесно.
Охранителят най-отпред изпразни пистолета си срещу мен, а аз отклоних всички куршуми. След няколко секунди ми писна. Завъртях се и протегнах ръка към дърветата. Започнаха да треперят. Клоните се разклатиха и из въздуха се понесе водопад от зелени иглички. Придърпах ги напред и отново се обърнах.
Хиляди иглички се изстреляха във въздуха. Прелетяха покрай мен, насочени към малоумните пазачи.
Забиха се в тримата мъже и ги превърнаха в човешки игленици. Нямаше да ги убият, но съдейки по виковете им, изпълнени с болка и изненада, усещането никак не бе приятно. Охранителите паднаха на колене, а пистолетите им лежаха забравени на земята край тях. Махнах с ръка и запратих оръжията им в гората, където щяха да изчезнат завинаги.
Закрачих напред и преминах покрай тях с надменна усмивка. Призовах отново Извора и оставих енергията да запращи по ръката ми. Сноп светлина удари портата на електрическата ограда. Последва бяла експлозия, която запримига по цялото ограждение, изпържи електрическата система и остави голяма удобна дупка, през която да премина.
Пристъпих спокойно през старателно почистената зона, през която преди бяхме тичали, и си поех дълбоко дъх. Вратите на Маунт Уедър се отвориха.
Оттам изскочи дяволска армия офицери, облечени така, все едно се готвеха за Армагедон или за съвместна мисия със специалните служби за сигурност. Лицата им бяха покрити с щитове, сякаш това щеше да им помогне. Застанаха на едно коляно и насочиха към мен дузина полуавтоматични пушки. Щеше да е трудничко да спра толкова много куршуми.
Щяха да умрат хора.
Това беше гадно, но нямаше да ме спре.
Тогава висока, тънка сянка изникна пред очите ми, излизайки от мрачния тунел. Мъжете с черни униформи се разделиха, без да отместват оръжията си от мен, като позволиха на старомодно облечената жена да премине между тях с лекота.
— Нанси Хъшър — озъбих се аз и свих ръце в юмруци.
Познавах тази жена от години. Никога не я бях харесвал, особено след като разбрах, че е работела за Дедал и е знаела какво причиняват на Доусън.
Устните й се разтеглиха в лека усмивка, без да се отварят. С тази усмивка беше известна — усмивката, която означаваше, че Нанси възнамерява да ти забие нож в гърба, докато те целува по бузата. Точно тази жена се надявах да открия.
— Деймън Блек — каза тя и стисна дланите си. — Очаквахме те.
Осма глава
Кейти
След катастрофалната тренировка усещах истински ужас всеки път, щом чуех някой да се приближава към вратата. Сърцето ми дънеше болезнено, докато звукът от стъпките заглъхнеше. Когато вратата най-сетне се отвори и оттам изникна Арчър с вечерята ми, едва не повърнах.
Нямах апетит.
Цялата нощ не можах да заспя.
Всеки път, в който затворех очи, виждах в съзнанието си стоящата пред мен Мо, готова да ме пребие на мига. Необятната празнота, която бе покрила очите й, бързо бе разцъфтяла в решителност. Сигурно нямаше да ме пребие така жестоко, ако се бях отбранявала, но аз не го направих. Да се бия с нея би било нередно.
Когато на следващата сутрин вратата се отвори, се крепях само на няколко часа сън. Беше Арчър. По своя мълчалив начин ми направи жест да го последвам.
Макар да бях съсипана, нямах друг избор, освен да тръгна след него. Повдигаше ми се, докато пътувахме с асансьора към етажа с тренировъчните зали. С всички усилия на волята си излязох от асансьора, макар да ми се искаше да се уловя за ръкохватките и никога повече да не помръдна.
Но той подмина стаята, в която бяхме влезли преди, открехна една от двойните врати, продължи надолу по коридора и там ме преведе през още една двойна врата.
— Къде отиваме?
Той не отговори, докато спряхме пред една стоманена врата, която блестеше заради изобилието от оникс и диаманти.
— Има нещо, което сержант Дашър иска да видиш.