Част от мен не искаше да знае.
Арчър отново измести торбата с лед.
— Има луксианци, които искат да завладеят планетата, Кейти. Има заплаха. И ако дойде ден, в който луксианците трябва да изберат страна, кого ли ще подкрепят? На чия страна ще застанеш ти?
Деймън
Едва се въздържах да не прекърша нечий врат.
Не знаех колко дни са изминали, откакто Нанси ме посрещна в Маунт Уедър. Два? Седем? Нямах никаква представа. Не знаех кой час на денонощието беше, нито колко време бе изминало. След като ме съпроводиха вътре, Нанси изчезна и започна поредица тъпотии — преглед, кръвни проби, допълнителни изследвания и най-малоумният разпит от тази страна на планината Блу Ридж. Не оказвах никаква съпротива, за да не забавям процеса, но след като приключиха, не се случи абсолютно нищо.
Натикаха ме в някаква стая, най-вероятно подобна на тази, в която се бе излежавал Доусън преди време, и побеснявах с всяка изминала секунда. Не можех да се свържа с Извора. Можех да приема истинската си форма, но единствената полза от това беше, че имах възможността да осветя стаята, когато бе тъмно.
Вървях напред-назад из килията и за хиляден път се зачудих дали и Кити прави същото на някое друго място. Не я усещах, но странната връзка между нас действаше само ако се намирахме близо един до друг. Все още имаше шанс, мъничък къс надежда, тя да е в Маунт Уедър.
Кой знае колко беше часът, когато вратата на стаята се отвори и трима фена на военните униформи ми посочиха да изляза. Изхвърчах покрай тях и се подсмихнах, когато мъжът, чиито рамена блъснах, изруга тихо.
— Моля?! — предизвиках го аз и се обърнах към него, готов за битка. — Проблем ли имаш?
Мъжът се ухили презрително.
— Върви нататък.
Един от тях, явно голям смелчага, ме бодна по рамото. Извърнах поглед към него и той се сви назад.
— Да, така си и мислех.
С това тримата храбри войници ме поведоха по коридора. Беше почти идентичен с онзи, на който се намираше стаята на Бет. Качихме се в асансьора, спуснахме се няколко етажа и пристъпихме в друг коридор, населен с разнообразни военни служители, някои с униформи, други с костюми. Всички те направиха широк път на веселата ни дружинка.
Оскъдното ми търпение почти се изчерпа, когато най-накрая спряхме пред тъмна и блестяща двойна врата. Шестото чувство ми подсказваше, че цялата е натъпкана с оникс.
Войничетата въведоха строго секретните си глупости на контролното табло и вратите се отвориха, разкривайки правоъгълна маса. Стаята не беше празна. Далеч не. Вътре беше любимата ми личност.
Нанси Хъшър седеше на тясната страна на масата със скръстени ръце и опъната в стегната опашка коса.
— Здравей, Деймън.
Не бях в настроение за простотии.
— О. Нима бе тук през цялото това време? Вече си мислех, че си ме зарязала.
— Никога не бих те зарязала, Деймън. Прекалено си ценен.
— Това го знам. — Седнах, без да ме подканят, облегнах се и скръстих ръце. Войниците затвориха вратите и застанаха на пост пред тях. Погледнах ги пренебрежително, преди да се обърна към Нанси. — Какво? Днес няма ли кръвни проби и изследвания? Безкрайни поредици от глупави въпроси?
Нанси очевидно се бореше със себе си, за да запази хладнокръвие. Надявах се, че адски й лазя по нервите.
— Не. Няма нужда от повече изследвания. Получихме това, което искахме.
— И какво е то?
Един от пръстите й помръдна и после се вкамени.
— Смяташ, че знаеш какво целят Дедал. Или поне имаш предположения.
— Право да ти кажа, грам не ми дреме какво прави вашата групичка изроди.
— Нима?
Вдигна вежда.
— Ами да — отвърнах аз.
Усмивката й стана по-широка.
— Знаеш ли какво си мисля. Деймън? Думите ти са просто джафкане. Имаш голяма уста, както и мускули, с които да я подкрепиш, но в действителност нямаш никакъв контрол над положението и дълбоко в себе си го знаеш. Продължавай да лаеш. Намирам го за развлекателно.
Стиснах челюст.
— Живея, за да те забавлявам.
— Е, радвам се да го чуя, но след като вече го уточнихме, може ли да продължим? — Когато кимнах, хитрият й поглед се изостри. — Първо искам да те уверя, че ако в даден момент застрашиш мен или някого от другите, разполагаме с оръжия, които не бихме искали да използваме срещу теб, но в случай на нужда няма да се поколебаем да го направим.