Влязох вътре и зачаках, вперила поглед в другата врата. Безброй малки възли се заформиха в стомаха ми. Как, по дяволите, биха могли да направят този тест по-приемлив? Нямаше нищо, което би ме накарало…
В този момент другата врата се отвори и Блейк нехайно пристъпи в стаята. Внезапно твърдението на Дашър, че няма да се съпротивлявам срещу този тест, придоби смисъл.
Блейк се намръщи и спря пред мен.
— Изглеждаш отвратително. — У мен се надигна гняв. — Да не си изненадана? Нали знаеш какво точно правят?
Той прокара ръка през косата си и огледа лицето ми.
— Кейти, всичко, което трябваше да направиш, беше да се свържеш с Извора. Сама си влошаваш положението.
— Сама си влошавам…? — Замълчах. Гневът се разпали у мен. Изворът се разгоря в стомаха ми. Почувствах, че косъмчетата по тялото ми се изправят. — Ти си луд.
— Погледни се! — Той махна с ръка към мен. — Трябваше просто да изпълниш това, което искаха от теб, и щеше да си спестиш болката.
Пристъпих напред разгневена.
— Ако не ни беше предал, щях да си спестя абсолютно всичко.
— Не. — На лицето му се изписа печално изражение. — Щеше да се озовеш тук и без моята помощ.
— Не съм съгласна.
— Не искаш да си съгласна.
Поех дълбоко въздух, но гневът вече взимаше надмощие. Блейк се приближи и опита да постави длани върху раменете ми, но аз отблъснах ръцете му.
— Не ме докосвай.
Той ме изгледа за момент, после присви очи.
— Както ти казах и преди, ако искаш да се сърдиш на някого, сърди се на Деймън. Той ти причини това. Не аз.
Чашата преля.
Целият насъбран гняв и раздразнение ме разтърсиха като земетресение девета степен. Мозъкът ми изключи и аз замахнах, без да мисля. Юмрукът ми едва докосна челюстта му, но междувременно Изворът се бе събудил. Светкавица се изстреля от ръката ми и завъртя тялото му.
Той се опря на стената и се засмя изненадано.
— По дяволите, Кейти. Заболя ме.
Енергията пращеше по гръбнака ми, сливаше се с костите ми.
— Как смееш да го замесваш в това? Вината не е негова!
Блейк се обърна и се облегна на стената. От устните му закапа кръв и той я избърса с опакото на дланта си. В очите му се появи странен блясък, отблъсна се от стената.
— Вината е изцяло негова.
Протегнах ръка и втора светкавица полетя напред, но той я избегна, засмя се и се завъртя, вдигайки ръце.
— Само толкова ли можеш? — подвикна той. — Хайде де. Обещавам, че ще съм милостив с теб, котенце.
Когато чух галеното име — галеното име, с което ме наричаше Деймън, — напълно загубих контрол. Блейк се хвърли към мен. Аз се свих настрани, без да обръщам внимание на болката в мускулите си. Замахна с ръка и из въздуха се понесе червеникаво бяла светлина. Залегнах в последната секунда и избегнах удара на косъм.
Оставих притока на енергия да ме залее отново и запратих друга светкавица, която го удари в рамото.
Той отстъпи назад, отпусна ръце и каза:
— Можеш и повече, котенце.
Изпепеляваща ярост премрежи погледа ми. Изстрелях се напред и се блъснах в него като професионален играч по ръгби. Строполихме се на земята в плетеница от крака и ръце. Паднах върху него, вдигнах ръка и я запратих обратно надолу, отново и отново. Дори не виждах какво точно удрям, просто чувствах болката по кокалчетата си, когато се сблъскваха с плът.
Блейк вмъкна ръце между моите и ги раздалечи, което ме накара да изгубя равновесие. Залитнах за момент, а той вдигна бедра и се завъртя. Проснах се по гръб, въздухът излезе от дробовете ми. Прицелих се в лицето му, решена да му издера очите.
Той улови китките ми, притисна ги над главата ми и се наведе. Под лявото му око имаше прорез, бузата му започваше да се подува. Изпълни ме злорадо задоволство.
— Може ли да те попитам нещо? — ухили се Блейк и зелените петънца в очите му станаха още по-светли. — Каза ли въобще на Деймън, че ме целуна? Бас държа, че не си.
Усещах всеки свой дъх с всяка част на тялото си. Кожата ми стана свръхчувствителна към теглото и близостта му. Силата се трупаше в мен и стаята сякаш се оцвети в блестящо бяло. Яростта ме погълна, облада всяко мое вдишване, покори всяка моя клетка.
Усмихна се широко.
— Точно както си скрила от него за нашите среднощни гушкания…