Наистина не ми харесваше накъде отиват нещата, ако думите й имаха нещо общо с Кити.
— Кейти вече създава проблеми и може да бъде доста опасна.
Стиснах зъби и се изненадах, че не проскърцаха.
— Ако е направила нещо, явно сте я провокирали.
— Така ли? — Нанси натисна един бутон на клавиатурата и екранът над нея се включи.
Кити.
Въздухът излезе от дробовете ми. Сърцето ми спря, после затуптя ускорено.
Кити беше на екрана, седеше с притиснат към стената гръб. Изображението бе малко неясно, но това наистина беше Кити. Носеше дрехите, с които бе облечена, когато я заловиха в Маунт Уедър. Това се случи преди седмици. Почувствах се объркан. Откога беше записът? Не можеше да е на живо.
Косата й падаше свободно и скриваше красивото й лице. Понечих да й кажа да вдигне глава, но в последния момент осъзнах, че това би било абсурдно.
— Както виждаш, никой не я измъчва — каза Нанси. — Мъжът в стаята е сержант Дашър. Провежда първоначалното интервю.
Внезапно Кити вирна брадичка, скочи на крака и хукна край високия мъж с военна униформа. В следващата секунда се строполи на пода. Наблюдавах с ужас как тя повехна, после един от мъжете откачи маркуч от стената.
Нанси натисна един бутон и изображението се промени. Успях да се съвзема от предишните кадри и да схвана какво се случва, но в същия миг у мен се избухна изпепеляваща ярост.
На екрана бяха Кити и проклетият Блейк, застанал в отбранителна поза. Тя се изви, грабна една лампа, но той се стрелна напред и блокира удара. Изпълних се с гордост, когато Кити замахна към него. Това беше моето котенце, показващо своите нокти.
При следващото изображение обаче се огледах за изхода на стаята. Блейк посрещна удара й, изви ръката й и извъртя тялото й. На лицето на Кити се изписа болка, после той я събори по гръб и я притисна към леглото.
Мернах нещо червено.
— Това не се случва в момента — каза спокойно Нанси. — Отпреди известно време е, малко след като я докарахме. Звукът е изключен.
Дишах учестено, погледнах отново екрана. Те се боричкаха и Блейк очевидно я надвиваше. Ала тя продължаваше да се съпротивлява, тялото й се извиваше под неговото. Усетих жажда за насилие, подхранвана от силната ярост и абсолютната безпомощност, каквато никога не бях изпитвал. Закопнях за кръвта на Блейк. Стиснах ръце в юмруци и ми се прииска да ги забия в монитора, да разбия лицето на Блейк.
Когато той я издърпа от леглото и я завлече през стаята извън обхвата на камерата, се извърнах към Нанси.
— Какво стана? Къде я отнесе той?
— В банята, където няма камери. Все пак донякъде уважаваме личното пространство. — Тя натисна бутон, видеото се превъртя с няколко минути напред и Блейк отново се появи.
Той седеше на леглото — нейното легло — и Кити се появи след няколко секунди, цялата подгизнала.
Пристъпих напред. Размениха си няколко думи, после Кити се завъртя, отвори гардероба и извади оттам дрехи. Пак изчезна в банята.
Блейк покри лицето си с ръце.
— Ще го убия.
Не го обещавах конкретно на някой от присъстващите, но имах намерение да го изпълня. Блейк щеше да си плати за всичко по един или друг начин.
Войникът прочисти гърлото си.
— Блейк вече не е проблем.
Обърнах се към него, дишайки учестено.
— Би ли ми обяснил защо?
Той стисна устни.
— Блейк е мъртъв.
— Моля?!
— Той е мъртъв — повтори мъжът. — Кейти го уби преди два дни.
Сякаш земята се разтвори под краката ми. Първата ми мисъл бе да отрека, защото не искал да повярвам, че Кити е направила нещо подобно, че й се е наложило да направи нещо подобно.
Мониторът загасна. Нанси се взираше в мен.
— Причината, поради която ти показвам това, не е, за да те разстроя или ядосам. Трябваше да видиш със собствените си очи, че Кейти може да бъде опасна.
— Напълно съм убеден, че ако Кити го е направила, не е било без причина. — Сърцето туптеше в гърдите ми. Трябваше да я видя. Ако го беше направила… Не можех дори да си представя какво изживяваше. — Аз също бих го направил, ако бях на нейно място.
Нанси изцъка тихо и аз я добавих в списъка на хората, които щях да убия болезнено.