Ако затворех очи, можех да видя как Кити излиза през прага с онази смешна тениска с надпис МОЯТ БЛОГ Е по-ДОБЪР ОТ ТВОЯ. С онези панталонки. С онези крака…
Боже, държах се като пълен задник с нея, но тя не се отдръпна от мен. Нито за миг.
В моята къща светна лампа. След секунда предната врата се отвори и Доусън застана на прага. Вятърът донесе тихата му ругатня.
Трябваше да призная, че Доусън изглеждаше хилядократно по-добре от предишния път, когато го видях. Тъмните сенки под очите му почти бяха изчезнали. Беше си върнал част от теглото. Отново бе почти невъзможно човек да ни различи, като изключим факта, че той имаше по-дълга и по-рошава коса. Изглеждаше като милион долара. Нали си бе върнал Бетани.
Знаех, че това е злобно, но не ми пукаше.
В мига, в който стъпалата ми докоснаха стълбите, от мен изригна шокова вълна. Тя разби цимента и разтърси дъските.
Лицето на Доусън побеля и той отстъпи крачка назад.
Заля ме злобно чувство на задоволство.
— Не ме ли очакваше толкова скоро?
— Деймън. — Доусън допря гръб на вратата. — Знам, че си ядосан.
От мен изригна нова вълна енергия и удари тавана на покрива. Дървото проскърца. Горе се появи цепнатина. Зрението ми се замъгли, докато Изворът се разпростираше из мен. Целият свят стана бял.
— Представа си нямаш, брат ми.
— Искахме да си в безопасност, докато решим какво да правим… Как да спасим Кити. Това е всичко.
Поех си дълбоко дъх и се приближих към Доусън, заставайки очи в очи с него.
— Нима сметнахте, че да ме заключите в колиба на територията на общността ще е най-доброто решение?
— Ние…
— Нима сметнахте, че това ще ме спре? — От мен се изстреля сила, тя се стовари върху вратата зад Доусън, откъсна я от пантите и я запрати в къщата. — Ще изгоря света, за да я спася.
Втора глава
Кейти
Надигнах се от пода, подгизнала и измръзнала до кости. Нямах представа колко време е минало, откакто разпръснаха първата доза оникс и струята ледена вода ме събори по гръб.
В началото не възнамерявах да се предам и да ги оставя да правят с мен каквото си искат. Струваше си да изтърпя болката, дори и само за да не ги улеснявам. След като отмиха оникса от тялото ми и можех отново да се движа, се затичах към вратата. Усилията ми отново останаха безплодни. За четвърти път ме засипаха с оникс, а после ме заляха с ледена вода. Не можех да понеса повече болката.
Бях напълно прекършена.
Когато успях отново да се изправя на крака, пристъпих бавно към масата. Бях почти сигурна, че повърхността й е покрита с много тънък слой диамант. Парите, които бяха похарчили, за да оборудват това помещение с диамант, да не говорим за останалата част от сградата, сигурно бяха колосални. Това обясняваше защо страната ни имаше толкова дългове. Може би сега не беше моментът да мисля точно за това, но ониксът бе прерязал мозъка ми.
Сержант Дашър дойде и си тръгна. Замениха го мъже с военни униформи. Барети скриваха по-голямата част от лицата им, но доколкото можех да видя, не изглеждаха много по-стари от мен. Може би малко над двайсет.
В момента двама от тях се намираха в стаята, на бедрата им висяха пистолети. Бях донякъде изненадана, че още не са ме обсипали с приспивателни стрелички, но, изглежда, ониксът им осигуряваше нужния ефект. Единият с тъмнозелената барета стоеше до контролното табло и ме наблюдаваше. Едната си ръка държеше върху пистолета, а другата — до бутона на болката. Вторият мъж пазеше вратата, лицето му бе скрито зад сиво-кафява барета.
Поставих ръце на масата. През влажните кичури на подгизналата ми коса, пръстите ми изглеждаха прекалено бледи. Беше ми студено и треперех толкова силно, че се чудех дали имам треска.
— Аз… приключих — изхриптях.
Лицето на Сиво-кафявата барета потрепна.
Опитах се да се повдигна на масата, тъй като знаех, че ако не седна веднага, ще падна, но заради силното треперене на мускулите си залитнах настрани. За момент стаята се завъртя. Може би последствията от мъченията щяха да се окажат трайни. Почти се засмях. С какво щях да помогна на Дедал, ако ме бяха увредили безвъзвратно?
Доктор Рот бе останал в помещението през цялото време, седеше в ъгъла и наблюдаваше случващото се с изморен вид. Стана с апарата за кръвно в едната си ръка.