Поклатих глава и се притиснах към одеялото. Искаше ми се да закрещя с цяло гърло.
— Не съм глупава.
— Не съм и помислял, че си — отговори докторът. — Хибридите са известни с това, че са неуравновесени, дори и тези, които са преминали успешно процеса на мутация. Бет беше и е нестабилна.
В стомаха ми се оформиха възли. С лекота си спомних колко странна беше Бет в къщата на Вон. Когато я намерихме в Маунт Уедър, вече изглеждаше спокойна, но невинаги беше такава. Дали Доусън и другите бяха в опасност? Можех ли въобще да вярвам на думите на тези хора?
— Ето затова трябва да ти направя цялостен преглед, Кейти.
Погледнах доктора.
— Искате да кажете, че съм нестабилна?
Той не отговори веднага. Почувствах се така, сякаш масата се бе сринала под мен.
— Има такава вероятност — каза той. — Дори и при успешните мутации се забелязват проблеми със стабилността, които настъпват, след като хибридът използва Извора.
Стисках одеялото, докато бавно възвръщах усещането за тялото си. Заповядах на сърцето си да се успокои. Не помогна.
— Не ви вярвам. Не вярвам на нито една ваша дума. Доусън беше…
— Доусън беше тежък случай — прекъсна ме той. — И ти ще го разбереш с времето. Това, което стана с Доусън, не беше умишлено. Той щеше да бъде освободен, но трябваше първо да бъдем сигурни, че ще успее да привикне към живота във външния свят. А Бет…
— Просто млъкни — озъбих се аз и се изненадах от собствения си глас. — Не ми се слушат още лъжи.
— Нямате представа, госпожице Шуорц, колко са опасни луксианците и каква заплаха представляват хората, у които са предизвикали мутация.
— Луксианците не са опасни! И хибридите също не биха били опасни, ако ги оставите намира! Нищо не сме ви направили. И нямаше да ви направим. Не правехме нищо, преди вие да…
— Знаете ли как са дошли луксианците на Земята? — попита той.
— Да. — Кокалчетата ме сърбяха. — Арумианците са унищожили планетата им.
— Знаете ли защо е била унищожена планетата им? Или какъв е произходът на арумианците?
— Имало е война. Арумианците искали да вземат способностите им и да ги избият. — Бях напълно запозната с началните уроци по извънземна история. Арумианците бяха пълната противоположност на луксианците, представляваха по-скоро мрак, отколкото светлина, и се хранеха с луксианци. — А вие си сътрудничите с тези чудовища.
Доктор Рот поклати глава.
— Подобно на всяка велика война, арумианците и луксианците водели битки в продължение на толкова много време, че се съмнявам някоя от страните действително да е помнела защо е започнал конфликтът.
— Да не искате да кажете, че двете раси са галактическа версия на враждуващите по ивицата Газа?
Арчър изпръхтя при тези думи.
— Дори не знам защо говорим за това — казах аз и внезапно се почувствах толкова уморена, че не можех да разсъждавам логично. — Нищо няма значение.
— Има значение — отвърна докторът. — Показва ти колко малко знаеш за случващото се.
— Е, предполагам, че ще ме образовате.
Той се усмихна, а на мен ми се прииска да залича снизходителното изражение от лицето му. За жалост, за целта трябваше да пусна одеялото и събера в себе си достатъчно енергия.
— В разцвета си луксианците били най-силната и най-интелигентната форма на живот в цялата вселена. Както става с всички други видове, еволюцията реагирала на това и в отговор създала естествен хищник — арумианците.
Взрях се в мъжа.
— Какво искате да кажете?
Той отвърна на погледа ми.
— Луксианците не били жертви в онази война. Именно те я предизвикали.
Деймън
— Как се измъкна? — попита Доусън.
Цялата ми воля бе вложена в това да се въздържа да го фрасна в лицето. Бях се успокоил достатъчно и вече беше малко вероятно да изкъртя къщата от основите й. Малко вероятно, но не и невъзможно.
— По-добре попитай колко надвих, за да се добера дотук. — Напрегнах се и зачаках. Доусън препречи прага. — Въобще не се опитвай да ме спреш, братко. Ясно ти е, че няма да успееш.
Той издържа на погледа ми за момент, после изруга и се отдръпна. Вмъкнах се край него и погледнах към стълбището.