Справедливостта, за която говорим, произхожда от чувството на симпатия, проявяващо се дори у животните. Симпатията е първата стъпка на сближение, първият пламък, който стопява преградата между "аз" и "ти", подтикът към отъждествяване на другите със себе си. Това лесно ще установи всеки от нас в ежедневния живот. Безспорно, ние сме много по-склонни да бъдем справедливи към тези, към които имаме известна симпатия, отколкото към онези, които ни са чужди, безразлични или враждебни. Във всекидневната практика чрез многократното повтаряне на чувствата на симпатия естествено и непринудено се идва до превръщане в правило на това, което частично се проявява само като чувство, сиреч до превръщане на чувството в принцип. Така именно се е породила и установила справедливостта, а съвсем не по внушение "свише".
Естествена по своя произход, справедливостта като основа на всяка нравственост, не е преставала никога да се проявява в течение на цялата човешка история, не е изчезнала и не ще изчезне. Тя се проявява и днес, дори в едно хищническо общество, където господствуващите учреждения правят всичко, за да разбиват връзките на взаимност между хората и да превръщат последните във "вълци един за друг". Чувството за справедливост, задушавано с хилядолетия усърдно, настоятелно, системно, е значително притъпено, много повече от това за свобода, за солидарност и дори от чувството за равенство. И все пак то не е унищожено. То не е престанало да бъде принцип в отношенията между хората и на него се градят обичаи, привички, нрави, които представляват и днес неписаните закони, управляващи много по-добре човешкото общество, отколкото хилядите писани закони, непознати често и за самите юристи.
Безвластието като философия и като учение за социално преустройство, като програма и като действие, като борба и социално движение издига високо принципа на справедливостта, извличайки го из хилядовековната история и практика на обществените отношения, за да го постави в основата на социалното преустройство. То трябва да бъде осъществено чрез организираните и решителните действия на обезправените народни маси.
Свободна инициатива
Най-пагубното последствие за народните маси от практикуването на властта се състои в това, ме тя ги прави пасивни, индиферентни и убива у тях духа за инициатива. Властта създава от една страна овчари-водачи, а от друга - стадо-маса. На свой ред, психологията на стадност, пасивността и равнодушието се явяват благоприятна среда, необходимо условие за развитието и размножаването на бацила на властта. Без стадност няма власт. Де Боеси още преди няколко века потърси извора на властта в "доброволното робство".
Следователно, проявата на активност, на дейно отношение към хората и институтите е начало на отрицание на властта. Инициативността е най-ефикасната противоотрова в борбата със страшното зло, наречено власт. Библията на всички властници започва с подчинението, бездействието, безразличието. Ако безвластниците имаха своя библия, тя би трябвало да започва така: "В начале бе почин, и почина бе дело, и делото бе в почина". Защото починът е отрицание на подчинението, а без подчинение, без сляпо и пасивно следване на водачите няма власт. И тъй инициатива значи противо-пасивност, противо-бездействие, противо-властие - безвластие.
Ето какво огромно, неизмеримо и незаменимо значение има свободната инициатива, спонтанният и деен почин за безвластниците като абсолютно необходимо условие за осъществяване на безвластнически отношения. Свободната инициатива е обществен принцип, без който властта в човешкото общество, както и в човешките отношения не може да изчезне. "Безвластници, бъдете инициативни и дейни, за да бъдете действително безвластници!" - това е първото изискване, което анархизмът поставя пред своите адепти. "Хора на труда, човеци, бъдете дейни, вземайте винаги в свои ръце вашите собствени дела, за да бъдете свободни!" - на това учи анархизмът онези, които зове към един нов свят на благоденствие, мир и свобода.