Проявата на инициатива, взета като единствен принцип, още не е достатъчна, за да определи безвластническия характер. По същия начин стремежът към свобода, взет отделно, несъгласуван с другите принципи, които съставляват здравата основа на една истинска човешка етика, не е достатъчен, за да се избегне робството сред хората. Нерядко най-големите тирани обичат страстно свободата, но тяхната си лична свобода. Още по-често се случва, хората с голяма инициативност да станат водачи, властници, тирани и диктатори. Спирачка на тоя нагон към водачество и власт може да бъде само инициативността на другите, на всички хора. Но ако проявата на инициатива не е достатъчна, за да има безвластие, безвластието не е възможно без проявата на инициатива. Неинициативните не са, не могат да бъдат и никога няма да станат безвластници, защото те винаги имат и ще имат нужда от чуждата инициатива, от други хора, които да ги водят за носа. Мястото на хората без инициатива е при робите, а роби не могат да бъдат акушери на свободата.
Съществува ли свободната инициатива като принцип и от къде са го извлекли анархистите?
Безвластието не е догматика, не е схоластика. Нито един принцип то не е измислило, за да го приложи или наложи. Както всички други принципи, тъй и принципа на свободната инициатива, го е установило в живота и от там го е извлякло, за да го включи в една система за уреждане на хорските отношения.
Проявата на инициатива е характерна за целия животински свят, макар и под формата на инстинкт. Такава проява например е сбирането на животните в общества или разделянето им на двойки, на групи или поединично, според сезона, според нуждите за обезпечаване на храна или сигурност за възпроизводство на рода или просто за доставяне на радост и забавление. Така елените, които се събират на стада, преминават заедно големи реки, след което отново се разпръсват. Птиците, които с приближаване на есента започват да се групират и да летят все по-често и по-често заедно, за да образуват най-после ята за прелитане.
У човека проявата на инициатива е още по-често явление и тя приема съзнателна форма, толкова по-съзнателна, колкото той, в своето историческо и културно развитие като колектив и в своето интелектуално усъвършенствуване като индивид, се отдалечава от животинския си произход. Без проявата на инициатива човешкото общество изобщо не би било възможно. И проявата на инициатива е необходимото условие за всеки напредък в науката, в техниката, в социалния живот. Ако нямаше инициатива, не биха съществували Христос, Бруно, Галилей, Песталоци, Ферер, Нютон, Пастьор, Айнщайн, Гарибалди, Бакунин, Махно, Дурути; богомилството, реформацията, френската революция, християнството, социализма и безвластието. Ако нямаше инициатива, историята не би видяла Първия интернационал, кооперативното движение, милионните синдикални организации, които съединяват трудещите се, производителите, консуматорите; нито парахода, влака, самолета, радиото, телевизията и за съжаление... атомната бомба.
Безспорно инициативата, спонтанно и непринудено проявявана, свободната инициатива е факт и принцип, както в природата, тъй и в човешкото общество - в миналото и днес. Задачата на безвластниците е да й осигурят още по-широко и по-пълно проявление в бъдещето, като я поставят в основата на обществената динамика. И все пак нейното проявление никога не е било нито всеобщо, нито достатъчно интензивно, защото иначе ни Александър Македонски, ни Чингизхан, ни Калигула, ни Тамерлан, ни Цезарите, ни Петър Велики, ни Наполеон, ни Хитлер, ни Мусолини, ни Сталин биха били възможни. Защото иначе държавата, капитализмът, колониалното и социално робство отдавна трябваше да изчезнат.
Свободната инициатива - извор на творчество и условие за всестранно развитие, е основен принцип в организационните отношения на безвластниците. Нейното пълно проявление е възможно само при отсъствие на власт. Следователно, истинската свободна инициатива, като неограничено и непринудено проявление на човешката воля в индивидуален и колективен смисъл, няма нищо общо с тъй наречената "частна инициатива", венцехвалена от капиталистите. Зад втората само се прикриват експлоататорските апетити, с които шепа привилегировани искат да осигурят и увековечат монопола над средствата за производство. Тази "частна инициатива" не означава нищо друго за голямото мнозинство от хора, напълно лишени или ограничени от оръдията на труда, освен необходимото условие, предназначено да ограничава, притъпява и убива свободната човешка инициатива. Тази частна инициатива не означава за трудовите народни маси нищо друго освен лишение от плодовете на техния собствен труд, което е същността на експлоатацията на едни хора от други.
Свободен договор