Съществува ли този принцип в съвременното общество, проявил ли се е той в историята на човечеството или е плод на теоретическо обобщение?
Да дадем пълен и изчерпателен отговор на този въпрос, би значило да разкажем историята на средновековните свободни градове, на техните многобройни и най-различни сдружения, с по-краткотраен или по-дълготраен характер за най-разнообразни нужди; би значило също да разгледаме стъпка по стъпка зараждането и развоя на кооперативното движение, на работническите професионални организации, на Червения кръст, на различните хуманитарни организации и други най-различни сдружения; да проучим и проследим появата и развоя на много международни стопански и други организации, работа, която множество прогресивни историци и социолози са извършили вече. Кропоткин много добре е разработил въпроса за свободния договор в книгите си "Хляб и свобода", "Съвременната наука и анархизма" и "Взаимопомощта", които ние препоръчваме на нашите читатели.
Всички тези примери, които могат да се посочат, както в историята, така и в съвременността, имат само характер на примери и нищо повече. Те не са и не могат в никой случай да служат за модел, защото носят недъзите на обществената среда, в която са се родили. Бъдещето и само бъдещето ще създаде съвършените форми на един свободен договор...
ФедерализъмРазгледаните първи пет принципа на безвластието: свобода, солидарност, равенство, справедливост и свободна инициатива намират своето съгласуване, координиране, хармонизиране в свободния договор. Както казахме, той представлява правната база на безвластието и формата, в която се "отливат" човешките отношения и вземат характер на система, на единен организъм
Федерализмът представлява онзи важен принцип, който дава живот на този организъм. Той представлява динамиката, начинът на функциониране на обществото, осигуряващи свободата, солидарността, равенството, справедливостта, инициативата и свободните съглашения между хората. Съдържанието определя формата. Формата убива съдържанието, ако тя не му съответствува. Съдържанието разбива формата, ако тя му противоречи и търси своя подходяща форма. Ако тези основни принципи на безвластието, които намираме проявени във всички общества, през всички времена и дори в животинския свят, не са могли да се осъществят до днес в своята пълнота, за да осигурят благоденствието и щастието на човека, то е защото формата и начинът на функциониране на обществените отношения са им противоречили и са ги задушавали. Оттук ясно се разбира колко голямо и изключително важно е значението на федерализма като градивен принцип и начин на функциониране на обществото.
Принципът на федерализма има по-голям обхват и намира приложение дори в неорганичния свят, като приема характера на универсален принцип във вселената. Кропоткин показа и доказа, че федерализмът в по-ново време се е превърнал в основен принцип на човешкото знание, принцип на модерната наука и философия. Жертва и роби на собствената си измислица за Бога, хората от незапомнени времена са живели с една погрешна представа за света, виждайки във всичко и навсякъде една опростена схема на "център и периферия". Центърът, сборът, голямата величина е източник на силата, на енергията, на живота. Периферията е отражение. Всичко почва от центъра и отива към периферията. Всичко се върти около центъра, подчинява се, определя се и зависи от центъра. Такъв център в представата за устройството на вселената до XVI век се считаше Земята. Всичко видимо във Вселената се въртеше около Земята, подчиняваше се на нея и съществуваше само за нея - Слънце, Луна, звезди, планети. След това се разбра и установи от астрономията, че Земята представлява само едно пясъчно зърно във Вселената в сравнение със Слънцето например, около което фактически тя обикаля. Установи се също, че Слънцето не е единствено; че множество други слънчеви системи съществуват, в сравнение с които то представлява само една незначителна звезда. Следвайки този път на разширяване на своите знания и представи за устройството на Вселената, астрономите установиха както нейната безкрайност, така и един нов принцип на взаимоотношения на съставните й части, който отрича представата за центрове. Научното търсене изостави предпочитанията си към сборните величини и обърна погледа си към съставните части, отивайки все по-далече и по-далече към малките и безкрайно малките величини. Така се установи, че самото всемирно притегляне няма схемата на "център и периферия", а се явява резултантна на безкраен брой взаимодействуващи и противодействуващи си сили, където всяка дори микроскопична частица от безбройните, с каквито е изпълнена Вселената, има своето място, своето значение и своето влияние.