Ако преди 85 години, когато Бакунин нанасяше тежки удари върху теологията, имаше хора, които се питаха защо е толкова нужно да се занимаваме с Бога и религията и настояваха да се оставят хората да си вярват, в каквото искат и да се занимаваме само със социалния въпрос, толкова по-голям трябва да бъде броят на същите днес, при големия напредък на обществената и научна мисъл... Бакунин обаче не се заблуждаваше. Неговата прозорливост по отношение пагубното влияние на религията важи и за днес: "Царството божие на небето се превръща в царство - признато или маскирано - на камшика и на експлоатацията на труда на поробените маси тук на земята... Един господар на небето е достатъчен, за да се създадат хиляди господари на земята."
Не виждаме ли и днес, паралелно със засилването на робството и едно относително възраждане на религията както на Изток, така и на Запад? Не виждаме ли и днес, че религията става, особено при тираничните режими, едно убежище на обезкуражените, едно илюзорно утешение на унижените и обезличените? Не виждаме ли от друга страна, че този "опиум за душите" продължава да бъде едно от незаменимите и необходими средства за затвърдяване на властта? Как иначе може да се обясни официалното признаване, толериране и дори материално подпомагане на църквата от режими, които се наричат "социалистически"? Как може да се обясни иначе и фактът, че хора и партии, които искат да се представят за много обществено-прогресивни, които сами не са религиозни и не вярват в нищо, освен в любимата си власт, не престават да говорят за религия и църква, и с фарисейско богосмирение търсят съюз с "пастирите на душите"?
Всичко това добре е прозрял Бакунин, за да дойде до решителното заключение: "Ако Бог действително съществуваше, трябва да се унищожи".
И наистина, ако анализираме религиозната проповед на което и да било вероизповедание, ще видим, че идеята за Бога и вярата в Бога е пълно отрицание на човека, на съзнанието му за свобода, за достойнство, за солидарност, за равенство, за инициатива... Дори и любовта, която се счита "запазена марка" за всяка религия, няма човешко съдържание. Според религията Бог е всичко, човек - нищо. Всичко принадлежи на Бога, всичко произлиза от Бога, всичко се дължи на Бога. Първият дълг на вярващия е да признае своето нищожество, да коленичи пред Бога и пред земните му представители и да заяви: "Аз съм нищо, Тебе принадлежа, Боже, на твоите заповеди съм." Каква свобода може да се очаква от човек, който доброволно и със смирение се отказва от себе си и се предава в ръцете на Бога и неговите земни представители? Може ли да се очаква от него проява на инициатива, на свободна инициатива? Или пък на солидарност, на справедливост, на равенство, дори и на любов, когато за него това не са принципи, не са чувства негови собствени, не са част от самия него, от неговото същество? Дори и любовта, доколкото вярващият се счита задължен да я проявява, произтича от бога, върши се в негово име и по негова заповед. И понеже Бог е далече и високо, най-често неговите заместници определят към кого, как и доколко трябва да се проявява солидарност, справедливост, любов. За равенство и дума да не става - та има ли по-голямо неравенство от това себе си да признаеш за нищо, а Бог за всичко? От това неизбежно следва да установиш йерархически степени, което е отрицание на самото понятие за равенство. На тази психологическа почва - психология на роба, добре наторена с тлъсто и системно поддържано невежество, е лесно да се посеят и култивират всички предразсъдъци, всички чувства, угодни на онези, които фактически командват постъпките, поведението, морала на вярващите. Това са "духовните пастири", които най-често вървят ръка за ръка със светските чобани на човешки стада.
Чудно ли е тогава, че християнството, което исторически се явява религия на унижените и оскърбените, на бедните, презрените, отхвърлените, поробените, религия на любовта и равенството, е създало инквизицията и е изпълнило човешката история с толкова много кръв, разпалвайки и насърчавайки всичко, което е отрицание на свободата, братството, равенството, справедливостта и любовта? По съдържание, вложено му от Христа и от неговите първи ученици, християнството е интернационална религия, всички хора по земята са за него братя. Европа, Америка, Австралия и част от Африка са християнски. И тъкмо този християнски свят в продължение на векове взаимно се избиваше, все в името на Бога на любовта. А религиозните войни, а сектите? Има ли по-голям сеяч на омраза от религията? Струва ли си подробно да установяваме неща, известни на всички?