Говорейки за ролята на войната като икономически фактор, трябва да подчертаем, че тя се осъществява не само по време на военни действия, а когато се подготвя, както и през целия дълъг период, който я следва и който предшествува следващата война.
Тези основания безвластниците никога не забравят, защото те добре знаят, че моралните и материалните поражения, които носи войната и които са достатъчни за пацифистите да я отричат, не са всичко. Съществената роля на икономически фактор) която войната играе, засяга корените на обществения морал, на социалната и личната свобода, която безвластието е приело и утвърдило.
Ненасилие
Отношението на безвластниците към насилието и принудата е въпрос на принцип, защото практически границата между принцип и средство трудно може да се определи. Средството, когато има решаващо значение, се превръща в принцип, става цел. Когато дадено средство, каквото е насилието в случая, е употребявано като система, то е в състояние да погази и унищожи самите основни принципи на едно социално учение и движение. Може ли да бъде иначе за онези, които приемат свободата, солидарността, справедливостта, като основни принципи в обществените отношения, може ли за тях въпросът за насилието да не бъде въпрос на принцип?
Прокламирането на свободата, равенството, солидарността, справедливостта, свободната инициатива и всички други изброени вече безвластнически принципи води логически до отрицание на насилието и приемането на един друг съществен принцип на безвластието - този на ненасилието.
И тук, в този пункт, различието между безвластниците и привържениците на властническия принцип е дълбоко, основно. А фактически и за властниците въпросът за насилието е въпрос на принцип, защото неговата употреба като средство е неразделно свързана с властническата концепция за уредба и функциониране на обществото.
При безвластниците за разлика от толстоистите, които отричат изцяло насилието като средство за борба, употребата на насилие в дадени рамки, при дадени условия, с определена цел, това средство не произхожда логически от основните принципи на учението, не се корени в неговата социалфилософска концепция, а се налага от условията на съществуващата обществена система и се явява нейно неизбежно следствие. Но дори и в употребата на насилието като средство на борба различието между безвластници и властници е огромно, защото именно за безвластниците то е свързано с общността на принципите, които съставляват неговия социал-етичен характер. За безвластниците насилието като средство за борба няма друга, освен РАЗРУШИТЕЛНА стойност. Насилието може да бъде полезно и ефикасно само в рушенето и за рушенето, и в никой случай то не може да служи за градеж.
По тази причина безвластниците не биха се противопоставили на инициативи, които в рамките на дадено общество биха се оказали ефикасни да достигнат известни завоевания без употреба на насилие. Напротив, те биха били много доволни, ако дълбоката социална трансформация, към която се стремят, се окажеше един ден напълно възможна без употреба на каквато и да е форма на насилие за разрушаване на старите обществени форми. И доколкото те приемат насилието като средство за защита, като средство за борба и за разрушение, то е само защото същото се налага от съществуващия днес режим на насилие и принуда. Този режим охранява груби материални интереси и социални привилегии, не е склонен да отстъпи без употребата на сила - понеже досегашните обществени събития не са дали никакво основание да се вярва, че избягването на насилието е възможно в периоди на дълбоки социални сътресения, когато се руши един стар свят. Ако утрешната обществена еволюция доведе до намаляване и смекчаване формите на насилието, безвластниците биха се радвали на подобен резултат.
Забележително е и заслужава да се подчертае, че анархистите никога не са се възхищавали и не се възхищават от насилието, дори и когато го приемат като средство за защита и борба, и фактически го прилагат. Уважението към човешкия живот, зачитането на човешката личност е винаги преобладаващо чувство, даже и в отношенията им към враговете. Неслучайно най-изтъкнатите теоретици на анархизма винаги са служили и служат за пример и подражание с големия си хуманизъм. Един Елизе Реклю, един Кропоткин могат да съперничат по човечност на всички основатели на религии. От всяка тяхна мисъл, от всеки техен акт лъха една проникновена човечност, една безгранична любов към човека и несъкрушима вяра в доброто начало, заложено у него. В съчиненията им не може да се намери дори една оскърбителна дума към противниците и опонентите. Не друг, а Малатеста казва, че ако за осъществяването на идеала му трябва да се издигат бесилки по площадите, той би предпочел да се откаже от такъв идеал. Един Бакунин, който олицетворява революционния дух на ХIX век и винаги преднамерено е представян от противниците си, понякога и в романтична форма, като демон на насилието, дълбоко се е отвращавал от всеки акт на насилие и на много места в съчиненията си той рязко се изказва против насилието, неведнъж е вземал отрицателна позиция към личния терор. Нещо повече, дори и терористите анархисти не са влагали в акта на насилието жажда за мъст, за стръв и не са били вдъхновявани от низки чувства. Една Луиза Мишел, която полициите на всички страни са дебнели като организатор на насилнически акции, отива в съда да защищава един полуидиот, който й устройва несполучлив атентат.