Такова е отношението към насилието у анархистите, били те теоретици и големи революционни фигури или най-скромни деятели. И това е така, защото те отричат днешното общество, тъкмо за това, че то във всичките си проявления представлява узаконено насилие, превърнато в система. Отричайки това общество, анархистите отричат самия принцип, на който то се гради.
Целият исторически опит подкрепя тяхното принципно отрицателно отношение към насилието. Нищо велико и трайно не е създадено от и чрез насилието. Нашата съвременност също потвърждава този факт. Всички цивилизации, градени с насилие, са загивали, загиват и ще загиват винаги много бързо, след като насилието, което им е давало опора, се отслабва. Те не оставят трайни следи след себе си. Напротив, всички онези завоевания, които са били плод на прякото, доброволно, често безшумно, но винаги свободно усилие на хората, остават и ще остават безсмъртни.
Човекът, живеещ в общество, не е само една политическа или икономическа категория, той е в същото време и преди всичко носител на мисъл и воля, изразител на една психологическа същност. Всичко, което е насочено против неговата мисъл и воля е отрицание на неговата човешка същност. Затова той винаги и дълбоко в себе си реагира против всяка принуда, против всяко насилие и против всяко външно действие, което се стреми да погази неговата воля, да пренебрегне неговата мисъл, да го подчини и обезличи.
Най-близък до нашите съвременници и най-разбираем за всички днес е болшевишкият опит след 1917 г. и строежът на "социализма" в така наречените "страни с народна демокрация". Ние не мислим, че поддръжниците на тази система са движени само от амбиции за власт и диктатура и че у тях няма и искрени стремежи за осъществяването на един по-добър свят. Но тяхната трагедия и още повече трагедията на поробените и потиснати от тях народи е, че стават жертва на системата, в която основен принцип и движеща сила е насилието. Принудата и насилието дори в най-леки и прикрити форми предизвикват такава реакция, която води до пълно отрицание на всичко, което е реализирано чрез тях, дори и когато в едно такова дело има реализирани положителни елементи.
И затова анархистите, които добре познават човешката история, човешката психология и делото на насилието, са провъзгласили принципа на ненасилието в изграждането на новото общество и в отношенията си към хората както и помежду си. Ако те приемат употребата на сила в борбата, то е само условно и като необходимо зло.
Децентрализация
"При централизацията вие имате апоплексия в центъра и парализа в крайниците."
Ламене"Историята ни учи, че прекомерната централизация, както в малък, така и в голям мащаб е вредна; автономията трябва да се признае на всяка естествена единица: стопанска, духовна и дори национална."
Т. Г. Масарик"Всяка застрашена власт прибягва до централизацията."
Жан-Франсоа ГравиеВ обикновените, текущи и всекидневни изказвания често се прави грешка, като се отъждествяват федерализмът и децентрализацията, тъй като те наистина са близки и взаимно се обуславят. Обаче, за да бъдем точни, налага се тези две понятия, отговарящи на два различни принципа, да се разграничат. Федерализмът е начин на функциониране, докато децентрализацията характеризира строежа, структурата на дадена организация. Следователно принципът на федерализма, който ние вече разгледахме, макар да изисква децентрализацията, съвсем не я изчерпва. Децентрализацията се противопоставя на централизацията, която характеризира устройството на всички организации и общества, които се градят на властническия принцип, но не е равнозначна на федерализма.