В ускореното капиталистическо развитие, последвало откриването на парната машина в началото на XIX век, социолозите от онази епоха видяха централистическата тенденция, която се очертаваше като единствена и универсална в икономиката и не позволяваше съществуването на всяка друга тенденция. Почти всички социалисти към 1848 г. приемаха централистичната тенденция като неизбежно явление на капиталистическото развитие. И Маркс нищо ново не донесе в това отношение. Той само наложи със своя авторитет едно схващане, което се споделяше от мнозина. Обстоятелството, че техниката налага известна концентрация на предприятията, при което едни от тях изчезват за сметка на увеличаването на други, бе толкова очевидно, че една полунаучна обосновка бе достатъчна, за да се приеме от много хора за социологичен закон. Оттогава до днес и учени, и прости, и малки и големи, папагалски повтарят банални истини: "едрата индустрия поглъща дребната", "голямата риба изяжда малката" и пр. Един век изтече оттогава, а шаблонизираният анализ на стопанското развитие си остава за мнозина все още на точката на замръзването на Марксовата догматична социология.
Това фатално заблуждение толкова бе завладяло повърхностните социолози и икономисти, че когато Кропоткин публикува на английски през 1898 г. книгата си "Полета, фабрики и работилници", мислите, които излагаше там, бяха приети от мнозина за ерес в икономическата наука. За други те бяха наивни бълнувания на един безобиден мечтател без всякаква научна стойност, а у трети предизвикваха само насмешка. В последната категория бяха, разбира се, на първо място, самомнителните "научни социалисти". Дотолкова централистическата упойка бе омаяла умовете, че те не бяха способни да видят най-очебийни явления, дори когато същите бяха аргументирано изтъкнати от един действителен учен, какъвто бе Кропоткин.
По-малко от половин век бе достатъчен, за да се видят на практика изтъкнатите от Кропоткин истини и да се приемат мълком, дори и от днешните болшевики. За жалост, официалната марксическа икономическа наука още си прави оглушки и няма доблестта да признае както грешката си, така и неоценимата заслуга на Кропоткин, чиито възражения в тази област намират все по-широко приложение и стават дори основа на официалната стопанска политика в много страни. Това не е случайно, защото според същите социолози и икономисти, за които общественото и всяко друго развитие на човешките отношения се обуславя от икономическото и, още по-точно, от техническото развитие, централизацията в икономиката трябваше да бъде последвана и от обществената централизация, олицетворение на която се явява модерната държава. И тъкмо обратното, за Кропоткин и за всички безвластници, тенденцията на стопанска децентрализация отговаряше на естествения стремеж у човека към свобода и независимост. Оттам тя се явяваше приложение, в дадения случай само в една област - икономиката - на един принцип, който е еднакво валиден и за устройството на обществото в неговата цялост. Децентрализацията е неразделна в своето цялостно приложение от безвластническата концепция за човека и обществото. Затова именно властниците искат мълком да отминат фактите, като се възползват по наложителна необходимост от частичното приложение на един принцип, отговарящ на естествените изисквания на живота.
Но да разгледаме въпроса по-прецизно. Централизацията като стремление и като принцип е придружавала всяка власт през цялото историческо развитие на човечеството. Тя се проявява обаче особено силно при пълното разрастване на държавата след разпадане на Римската империя до днешно време - при появата и изграждането на съвременната модерна национална държава след ХVІ век. В икономическата област централизацията съвпада с появата и бързото развитие на капитализма, свързан с откриването на парната машина през 1767 г. Нейната "ера" продължава приблизително до към 1850 г., когато големите научни открития и въвеждането на електричеството разбиват устоите на индустриалната централизация. Маркс и всички, които и до днес не са престанали да споделят схващането, че централизацията е неизбежно явление на техническото и стопанско развитие, виждаха и представяха едностранчиво безспорната тенденция на индустриална централизация от епохата на парната машина. Находищата на въглища се явяваха определящ фактор и командващ център. Всъщност и тука географският фактор обуславя ролята на техниката. Англия и по-късно Германия във въображението на икономистите от тази епоха и в хармония с интересите на възхождащия капитализъм се представяха като неоспорими центрове на световната индустрия поради наличността на каменни въглища - единствен източник на енергия за модерната индустрия. Така в национален мащаб областите, богати с каменни въглища, трябваше "фатално" да станат командни центрове на индустриалното развитие, а съответните страни също тъй "фатално" се превръщаха в големи фабрики за останалия свят, осъден да им бъде доставчик на суровини и земеделски произведения и поробен консуматор на техните индустриални произведения.