Кропоткин задълбочено, сериозно и отговорно проучи както "ерата на въглищното господство", така и последвалия я период на освобождаващото електричество, като не се задоволяваше с недостатъчните за времето статистики, а сам на място или чрез сътрудници-кореспонденти проверяваше фактите. Той издигна високо глас на протест срещу поддържаното заблуждение и доказа, че паралелно с централизацията, в индустрията се извършва и децентрализация, която не даваше никакви признаци на пълно поглъщане и затриване на дребната индустрия. Напротив, същата често се явяваше дори по-жизнеспособна. Той подчерта също, че на международен терен географската децентрализация се проявява все по-мощно и по-мощно и че народите се стремят да развият своя собствена индустрия. Тази тенденция се развиваше според него в съответствие с истинския идеал на човека да доближи фабриката до полето, научната лаборатория до работилницата, за да достигне до интеграцията на умствения и физически или ръчен труд, която единствена може да осигури хармоничното му развитие, основа на всестранен напредък. И животът, както ще видим, потвърди тези разбирания.
Географската и техническа централизация на индустрията е също един факт, който Кропоткин никога не е отричал. Уместно е да се отбележи обаче, че и обяснението на този факт е едностранчиво от страна на марксистите. Мощната индустриализация, както и централизацията в индустрията бе решително подпомогната от намесата на държавата, която разори земеделието и пролетаризира насила селяните в Англия, за да създаде необходимата работна ръка. Най-убедителна и очебийна е административно-държавната роля в убийствената централизация, която изкуствено бе насадена във Франция и която днес единодушно отричат най-първите умове на тази страна. Всички социолози, икономисти и историци признават днес, че тази задушаваща централизация, против която се води вече организирана и планирана борба, се корени в административната политика на френските държавници още от времето на Ришельо, Колбер, Великата френска революция, Наполеон I и Наполеон III. За тази политика Париж бе Франция. Всичко трябваше да се централизира там. Дори като се погледне железопътната мрежа на картата, ще се разбере тази политика, която съвсем не е диктувана от стопанско-географски и технически съображения. От най-високи места днес се бие тревога против тази централизация. Специални служби и институти са натоварени със задачата за децентрализацията. Едно официално съобщение, публикувано в последно време, твърди, че 6 043 693 души се задушават в радиус от 25 км край Париж и че от 30-ия километър започва "френската пустиня".
Чудовищната централизация тревожи не само Франция, но и всички други индустриални страни, където големите градове са истински лудници и зверилници, поглъщащи ежедневно хиляди жертви само от мъчнотиите при придвижването, прибавени към всички други печални и пакостни последици, както и от оскъпяването на социалния живот. Англия първа реагира. Съединените щати също не закъсняха да предприемат мерки против централизацията. Въпросът е толкова обширен, данните в това отношение са толкова богати, че цяла книга може да се напише в допълнение и потвърждение на предвижданията на Кропоткин[3]. Дори сталинистка Русия не остава, поне на думи, назад. Шестата петилетка предвижда: "да се осигури одобрението в разпределението на производителните сили, приближаването на индустрията до източниците на суровини, до топливно-енергетическите източници и до потребителните райони. Да се осигури правилната специализация и комплексното развитие на стопанството в икономическите райони, с оглед на по-пълното и действително оползотворяване на природните и трудови ресурси, с цел да се повиши производителността на обществения труд". Това не е ни повече, ни по-малко от децентрализацията в индустрията, предвидена и поддържана от Кропоткин.
В този труд ние нямаме намерение да се произнасяме по мерките, които се предприемат тук и там, за да се осигури желаната децентрализация, нито да правим предвиждания в това отношение. Тази задача не влиза в темата ни. Можем да кажем само, че не си правим никаква илюзия относно възможностите да се реализира децентрализацията, предвиждана и поддържана от безвластниците, в рамките на едно държавно-капиталистическо общество. Целта ни е да подчертаем, че един от основните принципи на безвластническата социология - децентрализацията - е напълно потвърден от съвременната обществена еволюция. Приложението на електрическата и атомната енергия ще осигури пълната реализация в техническо отношение на този принцип.