Комунизъм
Измежду големия брой неизмерими злини, които марксизмът и по-специално болшевизмът причини на човечеството и на освободителното социално движение е и заблуждението, което той създаде в съзнанието на нашите съвременници по отношение на комунистическия принцип. Болшевишката теория и практика нанесе силен удар на комунизма - не на самия принцип, а на името. Колко тежка е задачата днес за тези, които не само ще имат да осъществяват този принцип на най-висша справедливост, но и да разсяват преди всичко непрогледната мъгла от заблуждения.
Когато се произнесе днес думата комунизъм, във въображението на всеки неосведомен изниква представата за един политически режим на принуда, на системно насилие, на мракобесническа тирания, на всестранно лишение от свобода, на мизерия и глад, организирани планово.
А истината е, че комунизмът не е политическа система и политически принцип и че марксистите от всички поделения и разклонения, включително и тези, които се наричат "комунисти" - ни Маркс, ни Ленин, ни Троцки, ни Сталин са били някога комунисти. Комунизмът е икономически принцип, т. е. основно начало за уреждане на стопанските отношения между хората, начина на владение на природните и обществени богатства, за произвеждане благата и за тяхното разпределение.
В политическата икономия са известни главно три принципа, уреждащи производствено-разменните и потребителни отношения между хората.
1. частно-собственическият, характеризиращ днешното капиталистическо общество;
2. колективистичният, който предвижда обществено владение на всички средства за производство и социализирано производство на благата, които да бъдат разпределяни съобразно количественото трудовото участие в произвеждането им или услугите, допринесени на колектива;
3. комунистическият принцип, който също предвижда социализирано владение и производство, но разпределение според нуждите при трудово участие според силите и способностите.
Вярно е, че в съчиненията на марксическите теоретици от всички разновидности на властническия социализъм се срещат декларации за приемане на комунистическия принцип, но при всяко конкретно третиране въпроса за производствено-потребителните отношения в едно социалистическо общество от всички марксисти без изключение, в това число и тези, които са обичали да се наричат комунисти, винаги е приеман, препоръчван и развиван колективистичният принцип, който намира обосновката си в самата теория за ценността, предложена от Адам Смит, Рикардо и Ротбертус и приета, доразвита и изопачена от Маркс, който взема като мерило за ценност количеството на употребения труд или "обществено необходимия труд" за производството на благата, мярка абсурдна и самата тя неизмерима. Това количество труд именно, което никой никога не е успял и не ще успее да измери, трябва да служи за мярка при разпределение на благата, съгласно колективистичния принцип, който подробно е развит и обоснован от марксистите, и който намери приложението си в окарикатурена форма в СССР и неговите сателити.
Следователно, марксистите от всички цветове нито на теория, нито на практика са имали нещо общо с комунизма. Това е толкова ясно, че всеки елементарно осведомен човек може да се чуди как е могло да се разпространи и поддържа такова абсурдно заблуждение.
В историята на социалистическите идеи идеята за комунизма и формулирането на комунистическия принцип предхожда появата на марксизма и анархизма. Негови привърженици са Луи Блан, Фурие, Кабе, Пекьор и др. от така наречените "утописти" В неговата примитивна форма, той се представя като казармен, манастирски принцип на равенство. По тази причина Прудон го отрича и се обявява за антикомунист. Маркс и Енгелс, публикувайки "Комунистическия манифест", в който обосноваха идеята за държавен социализъм, отблъснаха от комунизма още повече всички онези, за които идеята за социализъм бе неразделна от тази за свобода. По тази причина Бакунин и приятелите му в Първия интернационал, макар и да не бяха по същество далеч от комунистическия принцип, определен и приет по-късно от техните следовници Кафиеро, Малатеста, Кропоткин, Реклю и др., предпочитаха да се наричат колективисти, за да не бъдат смесвани с властниците-социалисти, нито с "утопистите" и техния казармено-манастирски комунизъм. Затова и днешните анархисти-комунисти често наричат своя комунизъм анархистически, безвластнически или просто свободен комунизъм. А всъщност има само един комунизъм, този, който е определен от принципа: "от всеки според силите, всекиму - според нуждите" и той не може да бъде друг освен свободен.