Истинската роля на съда е по-различна. Той се явява част от една верига, която в "конституционните правови държави" е следната: парламентът създава законите, правителството ги изпълнява, а съдът, заедно с целия апарат за съдопроизводство бди за точното им приложение. Тази схема не се спазва винаги, но дори когато това привидно се прави, същността на нещата не се изменя, защото предназначението на самия закон е да освещава дадената структура на едно общество, за чието ненарушаване следи съдът.
ЗатворКато инструмент на властта затворът е част от наказателната система. В съвременното общество, към което принадлежат и тоталитарните режими - фашистки и болшевишки, към затвора трябва да се отнесат и концентрационните лагери, където без или с присъда изпращат на принудителен труд хора, лишени от свобода и елементарни човешки и граждански права. Затворът е инструмент на властта, чрез който се привежда в действие отмъщението на обществото, представлявано от държавата и правителството. Те от своя страна, както казахме, са изразители и пазители на отделни привилегировани класи или слоеве. В затвора се изпращат хора, които са "врагове на обществото", "нарушители на неговите закони", "престъпниците" на определени норми, които са приети за морал. "Престъпниците" се делят на две категории - политически и криминални. Обикновено вторите служат и като оправдание за съществуването на самата наказателна система. Именно затова затворът се представя като изправителен дом. Но при някои системи политическите престъпници заемат по-широко място в тези не "изправителни", а наказателни домове, които всъщност са "университети" на престъпността.
Правистите обичат да идеализират цялата наказателна система, включително и самите затвори. Но онези от тях, които могат въпреки практикуването на своя занаят, рушащ всякакъв морал, да останат честни пред съвестта си, веднага ще разберат действителността, щом попаднат в затвора. Там ще се убедят колко голям е броят на съвършено невинните между осъдените, които стават врагове на обществото само по силата на обстоятелството, че са попаднали невинни в затвора. Там ще могат да се убедят колко млади хора, изпратени в затвора заради дребни престъпления, се покваряват в действителност и поемат пътя на престъпността чрез навиците, които придобиват от заобикалящата ги среда. Те ще се убедят на място, че затворът е училище за бруталност, практикувана от тъмничарите, на престъпност, култивирана от принудителното общуване с действително престъпни хора, на най-различни пороци, майка на които най-често е принудителното безделие.
Но има един друг факт, който по своята безнравственост отрича из основи всеки затвор. И в това отношение никой режим не прави изключение. Затворът е разсадник на най-гнусното доносничество, на сервилността, на шпионството и на унижението. Юристите се замислят много малко над факта, че доносниците, най-често из средите на криминалните затворници, са толерирани, фаворизирани и официално натоварвани с отговорни постове вътре в затвора. От техните среди са така наречените помощник-ключари, или както ги наричат още "кофти-ключари". Те отварят и затварят килиите на другите, макар да имат свои килии, те шпионират другите, вербуват предателите, доносничат редовно и техните доклади са решаващи при определяне и оценка на поведението на затворниците. На всичко отгоре тази тяхна дейност се таксува като "труд", чрез който се намалява наказанието. Помилванията ги засягат най-често, а в цивилния живот те продължават да служат като доносници на "службите за сигурност". Всичко това се нарича направление, превъзпитание, възстановяване на справедливостта и пр. Какво друго ни остава да пожелаем на големите правници освен да им се случи някой път да получат доза "възпитание" в затвора, за да видим как ще продължат да величаят след това неговите "добродетели".
ПолицияКато репресивен орган и като една от основните институции на държавата полицията е гарант на властта. В тъй наречените "демократични страни" се говори често за полицейски държави. Това е квалификация, която обикновено се прави на тоталитарните фашистки или болшевишки режими, военни диктатури и др., но по същество в днешната държава се наблюдава общо засилване на полицейската институция, дори когато официалните форми на законност и зачитане на гражданските права дават възможност за защита от полицейски произвол. Тук обаче въпросът не е до формата, а до съдържанието. Полицейското съдържание на съвременната държава се проявява в прекомерното засилване, стабилизиране и усъвършенстване на полицейския апарат, който все повече добива функциите на независим институт и често се превръща в "държава в държавата".