Выбрать главу

Както полицията, така и армията ще бъдат нужни на държавата за защита от враговете - вътрешни или външни. Ако ги няма, политиците и държавниците ще ги търсят и на Марс или ще се постараят да ги създадат. Логическото обяснение е просто - като инструменти на властта тези две институции позволяват на държавата да се осъществи именно като властническа институция. Без тях нейната роля и вид биха били по-различни.

Като проводници на насилието полицията и армията са две родни сестри. Жестокостта и бруталността, които са техни същностни характеристики, са еднакво вредни за обществения морал както и строго централизирания, йерархичен ред, на който те се подчиняват. В този пункт те противоречат на принципите на развитие на общочовешкия напредък и култура. Но докато полицията, поради по-ограничения си състав, не влияе пряко върху широкото масово съзнание, то армията представлява истинска школа за всенародно, масово затъпяване. В крайна сметка тя също култивира жестокост, бруталност и отричане на човешкия живот. Няма друга институция в човешкото властническо общество, където отричането и презрението на живота да се насажда така успешно и системно както в казармата. Резултатите от тази школовка намират приложение във войната като социално явление. Младежът, който влиза в казармата, трябва да приеме нови, неприсъщи на него ценности, като насилието, готовността да отнеме човешки живот, безпрекословното подчинение на авторитета на началника, отказ от мислене и т.н. Той трябва да приеме реда и дисциплината на казармата, които са дълбоко противни на свободния човек. В казармата младият човек трябва да бъде обезличен, подчинен, превърнат в послушно оръдие, пречупен. Казармата трябва да подготви гражданина за условията на войната, където връх взимат инстинктът за самосъхранение чрез отнемане на чуждия живот, чувството за разрушение и унищожение, унищожаване на здравия човешки морал. И от тази гледна точка армията и казармата се отричат дори от хора, които не стоят на нашите идейни позиции и които по принцип не отричат властта и държавата.

Като оставим настрана отрицателното социално възпитателно значение и влияние на армията, тук ние ще се ограничим да изясним функцията й като инструмент на властта. Военната институция не се състои от синовете на трудовите градски и селски маси, които задължително са вкарвани в армията и насила изпращани да се бият навън или вътре в страната. Когато тази част от армията разбере безсмислието на войната, когато се изчерпи търпението от мизерията и неправдите, когато стане ясно, че избива и е избивана в името на управниците, тогава войниците се вдигат на бунт, на протест или просто дезертират от армията.

Институцията армия е всъщност каста от професионални военни, често с "наследственост" в занаята, които заедно със знанията да убиват, наследяват и основната привилегия на властимащите - да живеят в охолство и разпиляване на обществените блага без да участват в създаването им и за сметка на онези, които ги създават.

Ако трябва да направим сравнение между полицията и армията по степен на обществена вреда и опасност, определено трябва да посочим, че армията държи първенството, защото тя се е превърнала в каста, която често държавната власт използва, но също така много са случаите, когато самата армия поема държавната власт. Примерите на военни диктатури, хунти, военни преврати са толкова много, че не се нуждаят от специален коментар. Във всички тези случаи армията е самостоятелен фактор и господар в обществото.

По силата на това, че армията представя реалната мощ на господстващите класи, тя придобива изключително значение в насилственото поддържане на съществуващата в една страна държавна система. От слуга армията се превръща в господар. Когато устоите на един режим и система са разклатени, когато народът въстава, армията е последната опора на управляващите, тя се явява "висш арбитър" на политическата сцена. В подобни случаи целият държавен апарат се поставя в услуга на военната институция, всички заплашени класи и слоеве й се подчиняват, за да бъде спасено господството на привилегированите над онеправданите.

Това явление не е характерно само за изостаналите в обществено-икономическото си развитие страни от Африка, Азия и Латинска Америка, където военните преврати са обикновено явление. Явлението е характерно за всяка държава, когато тя изпадне в състояние на криза и не може да контролира обществените процеси. Дори в така наречените "социалистически" държави, където властта се държи от една партия, и където полицейският апарат е доведен до съвършенство, при подобни кризи думата има армията. Именно в това се състои истинската функция на армията. Тя служи по-малко за външна отбрана, отколкото като защитник на класовите интереси на управляващите. Но дори когато воюва срещу външен неприятел, армията защищава териториалната цялост на страната, която от гледна точка на управляващите е територията, върху която те имат своите поданици, институти, собственост и пр. Но всичко се маскира под общото понятие "застрашено отечество", понятие, в което влизат интересите и на обикновения човек.