"Никоя друга епоха не е заслужила повече от нашата името "Век на парите". В никой друг момент на историята властта на парите не е била тъй неоспорима. По-низка в своите замисли, по-страшен носител на глад и тирания от всякакъв феодализъм в средствата и методите с които си служи, парата днес управлява свети. Богатствата на известни милиардери, царе на транспорта, на пшеницата, на петрола, на желязото, на стоманата, са безграничен магнит, чиято притегателна мощ поглъща целия човешки труд. Паричните средства, с които разполага международният финансов капитал, му дават възможност да сложи ръка над цялото световно производство и да монополизира всички печалби, които то носи. Всички държави са подчинени на волята на тази чудовищна власт на парите, от която автоматически всички хора зависят и й стават пълни роби..."
И на друго място Себастиан Фор, с присъщата му простота, пълнота и красота още по-ясно характеризира тази неузнаваемо промъкваща се власт на парите в днешното общество:
"В едно общество, чиято структура се гради на печалбата, парите дават на тези, които ги притежават, действително или привидно всички привилегии, всички предимства, всички добродетели, всички превъзходства. Глупците те представят за умни, на старите дават младост, на грозните - красота, на грубияните - изящност, на покварените - добродетел. С успех те бранят и най-незащитимите каузи и им осигуряват победа. Те се вмесват във всички човешки отношения и влагат в тях низостта, сметката, интригата, завистта, омразата."
Ако се опитаме да анализираме без предубеденост трите основни белези на парите, ние лесно ще се убедим с колко излишен мит ги покриват буржоазните икономисти. Мярка за стойност? Да, парите служат като такава. Но имат ли те характера на онова, което е прието да се счита за действителна мярка, могат ли те да се сравняват например с метъра, с килограма, имат ли те тази точност и неизменност, отговарят ли на едно общо разбиране за правда? Кой може да ни убеди, че те са "мярка" за стойност, когато поради една инфлация, причинена от прекомерно фабрикуване на пари от дадено правителство, което търси да покрие по този начин бюджетните си дефицити, създадени от прекомерни военни разходи, ние сме принудени да купуваме двойно по-скъпо продуктите, които вчера са произведени със същия труд, какъвто тяхното произвеждане изисква и днес, с разходи на материали и средства, които остават непроменени? Да, мярка са те, но не за мерене стойността, действителната производствена стойност, а мярка за ограбване на консуматора, след като са служили като такава за ограбване на производителя.
Средство за размяна? Да, парите наистина са удобно средство за размяна, много по-удобно отколкото пшеницата, солта, украшенията, добитъка, ловните и риболовни уреди и други предмети, които някога са служили за разменно средство у различните народи. Това удобство, което представляват те, разбира се, за тези, които ги притежават (за онези, които са лишени от тях, те са верига) в днешното модерно общество, дава основание на мнозина да предписват на парите и един нов атрибут: гаранция за свобода, илюзия, в която се увличат и хора, които поначало, са против парите. Забравя се обаче, че поради бариерите, които различните национални монети издигат между народите, едни консумират скъпо ''национално" производство, за да не разорят страната си и стопанството си с евтини произведения от чужбина, други са принудени въобще да ограничат консумацията на собствените си произведения, за да ги изнесат и получат нужната за страната висока валута, а трети в безработица и глад са доунищожавани от болести, от които не могат да се лекуват, защото лекарите им препоръчват "здрава храна, пълна почивка и чист въздух". На кого не е известно, че китайците, на които главната храна е ориз и които хранеха света с ориз, често консумираха по-малко ориз - и то най-лошокачествения - отколкото други народи, които не са производители на ориз и които го получаваха от Китай на по-ниски цени, отколкото той имаше на вътрешния китайски пазар. Да, средство за размяна са парите, както на външния (днес по-малко, отколкото някога), тъй и на вътрешния пазар, разбира се, не винаги тъй удобно, както се представя, средство за ограбване на производител и консуматор. С това ограбване те действително придобиват последното си неоспоримо качество на средство за натрупване, на спестяване, което им дава ролята на двигателна сила в капиталистическата машина.
Болшевиките през времето на Ленин, когато още си спомняха, че са "социалисти", се опитаха да заместят парите, съгласно учението на Маркс, с трудови бонове. Този опит претърпя крах, подобно на всичките им опити да осъществят социализма посредством държавата, която, унищожавайки частния капитализъм, неизбежно трябваше да го замени с държавен капитализъм. Промяната на формите не промени съдържанието: потисничеството и експлоатацията си останаха, трябваше да си останат и парите, които служат за инструмент на потисничество и експлоатация. И така, връщайки се към класическата монета със златен еталон, болшевишките режими по силата на обстоятелството, че са тоталитарни, трябваше да прибягнат до абсолютния паричен дирижизъм. Тяхната монетна система е подчинена на абсолютен контрол. Но и най-страшната диктатура, каквато болшевиките създадоха, се оказа безсилна да отнеме напълно присъщата власт на парите, която не престава да се проявява дори и при най-педантичния контрол. Явлението инфлация е също толкова характерно - и дори често повече - колкото и при капитализма. За да се борят против нейните съкрушителни удари, болшевиките принудително ограничават паричното обращение, като задължават предприятията и частните лица да си служат главно с банкови плащания. Но понеже икономическата и милитаристична политика налага прекомерното развитие на тежката индустрия, а желязото не се консумира от гражданите, които предпочитат хляба, маслото, месото, сиренето, облеклото и жилището пред "катюшката", междуконтиненталните ракети и "спътниците", те са принудени да изземват от гражданите периодично парите чрез "народни" заеми и чрез огромни бюджети, приключващи винаги с "излишъци". Така инфлацията привидно се убива и у гражданите се създава илюзията, че "на пазара има всичко, но липсват само парите". А истината е, че парите липсват, понеже се изземват периодично и понеже надниците са ниски, а всичко това - защото консумативните блага са недостатъчни и ако диктаторската парична политика не се намесваше, инфлацията щеше да бъде очевидна за всички и катастрофата - неизбежна. Така болшевиките живеят в постоянна криза и бидейки пълни физически господари на властта, постоянно зависят от властта на този мощен инструмент - парите, против които са във вечна борба. Парите за болшевиките - това впрочем важи до голяма степен и за западната демокрация - са едновременно и слуга, и господар.