Горните разсъждения се отнасят в същата степен и за изкуството във всичките му разновидности и прояви. Безвластно по своята същност и генезис, като творчески процес на свободния дух, изкуството е акт на бунт против всякакви вериги по пътя на развитието и неговата стойност се мери със степента на независимост в създаването на образи, в разбиването на предразсъдъци и окрилянето на най-възвишените пориви към красота, съвършенство и духовно самоутвърждаване. Извън тези условия, извън свободата и независимостта на творческия замах няма истински стойностно изкуство.
Осъдени да живеят в една обществена среда, където диктатурата на парите и вълшебната упойка на властта диктуват законите на съществуването, творците не винаги имат възможност да останат независими и за нещастие нерядко поставят изкуството си в служба на силните на деня, като го превръщат в техен инструмент за въздействие над обществото. И това ги погубва като творци, защото творецът, превърнат от сърцевед в шут и пропагандатор е осъден на пълен провал в творчеството си.
Училището, науката и изкуството, за да престанат да служат като инструмент на власт и да намерят истинското си предназначение в разпространението на знания, светлина и истина, да възвисяват търсещия човешки дух, да съдействат на всестранния напредък, красота и съвършенство. Те трябва да бъдат освободени от опеката на държавата, капитала, църквата, партиите и каквато и да била форма на монопол.
Печат, радио и телевизияПечатът, радиото и телевизията са едни от най-мощните инструменти на власт. Те свалят и вдигат, създават и унищожават политически фигури, обричат на забвение мислещи умове, а посредствеността могат да въздигнат в култ. Много често те са използвани от управниците за отклоняване на вниманието на народните маси от парливите проблеми на деня или ги изместват, като акцентират върху спорта и рекламата, които са се превърнали в доходоносен бизнес.
Ние не отричаме полезността и удоволствието от спорта и развлеченията, още по-малко отхвърляме ролята и нуждата от мечата, радиото и телевизията, дори така както се използват днес. Ясно е, че средствата за масова информация трябва и могат да бъдат използвани като възпитателни фактори, тъй като имат широко въздействие върху народните маси. И те ще имат такова предназначение и в бъдеще, когато няма да бъдат монополизирани. Но днес те са в голяма степен главно средство за фабрикуване на лъжи и заблуди, за формиране на общественото мнение в полза на държавни политики и политически партии, според вкуса и интересите на капиталисти и властници, които имат пряк интерес от подобно нещо. И това е толкова по-вярно, колкото по-напред една страна е отишла в капиталистическото си развитие. Колкото до диктаторските режими, и особено болшевишките, там монополът е абсолютен и не зависи от степента на стопанско развитие.
Тези от нас, които са живели и живеят в страните на западната буржоазна демокрация, знаят колко мъчно е да се създаде един вестник. Те знаят колко трудно е, при цялата формална свобода за изразяване на мненията, да се промъкне една статия и дори съобщение, когато те не отговарят на политиката и интересите на даден вестник. Пред вас се изправя стена на мълчанието, един железен обръч на пълно изолиране ви огражда и осъжда да оставате вечно със затворени уста пред широката публика. У нас, напротив, такава, каквато беше страната преди установяването на болшевизма, дори във времето на полуфашистки режими, винаги бе възможно да се създаде най-малко един седмичен вестник и да се намерят достатъчен брой читатели, за да се осигури издръжката и редовното му излизане. На какво се дължи тази разлика? Колкото капитализмът е по-развит, толкова монополът е по-цялостен. Преди всичко печатът в развитите капиталистически страни е неимоверно скъп - и в това именно се изразява икономическият монопол. Вестници издават тези, които имат много пари и които чрез едно дълго и упорито усилие, ефикасно подпомагани от пряката и непряка реклама, успяват да им създадат достатъчно голям тираж, за да могат да плащат скъпия печат и скъпата му издръжка или онези, които, бидейки разположени да служат на властниците и капиталистите, си осигурят финансовата подкрепа на тръстовете и картелите или на тайните фондове.