Втори вид организация, напълно независима и автономна от първата, е работническата професионална или производствена организация, в която анархистите членуват в качеството си на работници заедно с другите работници, съзнавайки нуждата от организирана борба на икономическа почва за подобрение условията на труда и за преустройство на съвременната икономика.
Трети вид организация е тази на бедните и дребни земеделци, обединени на професионална почва с подобна на работническата синдикална организация задача, където анархистите-земеделци също членуват.
Четвърти вид организационни формации са най-различните кооперации. Пети - читалищата и различните културно-просветни организации и пр. и пр.; всяка характерна дейност изисква съответна организация. Организациите са независими една от друга и всяка от тях се стреми към една обща цел: освобождение пълно, всестранно, чрез борба и чрез просвета, чрез възпитание в борбата в дух на свобода, солидарност и справедливост.
Пряко действие: бойкот, саботаж, стачка и генерална стачкаПросветата и възпитанието не са самоцел от гледището, което тук излагаме. Те са само средство за пробуждане и оформяне на съзнанието за борба с цел извършване на социалното преустройство. Организацията дава по-голяма ефикасност на просветната и възпитателна дейност в указаната посока. Тя също не е самоцел, но отива по-далеч от просветата и възпитанието, като се превръща в абсолютно необходимо условие за борбата. Без организация каквато и да е борба е немислима, а без борба никакви придобивки, никакви постижения не са възможни. Но и не всяка форма на борба е ефикасна за постигането на съществени завоевания в посока на едно радикално преобразувание на обществения живот.
Тактиката и борбата на анархистите имат за основа прякото действие. То е нещо повече от средство за борба, то е метод на действие и отношение към другите хора, врагове и приятели, към проблемите на живота и тяхното разрешаване. Този метод почива на мъдростта на вековете, която учи, че хората сами трябва да уреждат взаимоотношенията си, да задоволяват нуждите си и да защитават пряко своите интереси - със собствени сили, без посредници. Лозунгът на Първия интернационал бе: "Освобождението на работниците трябва да бъде тяхно собствено дело". Той изразява тази мъдрост и е типично анархистичен, а простата народна поговорка гласи: "На вълка вратът е дебел, защото сам върши работата си". Истинско постижение е само онова, което е завоювано със собствени сили, защото само когато дадено дело е плод на собствено усилие, само тогава то е ценено и само тогава зад него стои съзнанието за необходимата му защита.
Най-простата и сравнително най-лека форма на пряко действие, която изисква най-малко рискове при провеждането си, е бойкотът. Той може да има стопански, политически или морален характер, да се провежда при най-различни обстоятелства и по различни начини. При всички случаи обаче той се състои в един акт, спонтанен или организиран, личен или колективен, акт на отказ, на въздържане, на неучастие. В политическо отношение бойкотът се практикува най-често спрямо дадени избори или самата изборджийска система въобще, спрямо някои административни или законодателни мерки на правителствата, на произволни и несправедливи данъци, или въобще на самата данъчна система и пр. На стопанска почва той може да се прилага против увеличение на транспортни такси, против увеличаването на цени, против определени стоки, против дадени предприятия, в случай на ниски заплати, срещу вредни за обществото производства или такива, предназначени за военни цели и пр. Морален характер бойкотът има, когато е акт на солидарност със стачкуващи работници, революционни акции, несправедливо преследвани, съдени или осъдени и пр. Полето на приложение на бойкота е безгранично. Всички си спомнят например бойкота на едни от болшевишките избори у нас, както и този на барселонските граждани, които се противопоставиха единодушно против увеличаването на трамвайните такси и отказаха да се качват на трамваите, докато увеличението не бе отменено. Бойкотът, като средство на пряка борба, е много ефикасен и резултатен във всички области на социалната дейност. Но колкото и лесен да е той, от гледна точка на най-малкото рискове за тези, които го прилагат, толкова е и труден, защото изисква високо гражданско съзнание, дълъг опит и "традиция". Но по съдържанието си, като акт на лично и обществено съзнание, бойкотът е съществено революционно средство, отговарящо най-логично на анархистичната идеология, макар да се прилага и от хора с други обществено-политически разбирания.