Такова е в общи думи възражението на всички, които не споделят нашите възгледи, без да ги познават достатъчно. Това възражение е основателно и ние сме длъжни да отговорим сериозно, задълбочено и подробно, доколкото това ни е възможно тук.
Най-напред ще отбележим, че колкото и да е вярна мисълта, че разрушението не е достатъчно и че трябва да бъде придружавано и следвано от строеж, съвсем не е вярно, че то е тъй лесно. Особено в случая, когато се касае не до физическо рушене, а до това на възгледи, на предразсъдъци, установени от векове, на институции, осветени от вековни традиции, вярвания, суеверия, навици и рутина, добре охранявани от една мощно изградена система, от инструменти на лъжата, заблудата и насилието. Следователно рушенето е не по-малко мъчно от градежа и ако ние сме принудени преди всичко да рушим, както в прекия, така и в преносния смисъл на тази дума, то е, защото строежът, за който става дума тук, не е възможен без да се разруши предварително днешната обществена система.
Ще трябва да отбележим, освен това, че е съвършено произволно и погрешно да ни се предписва стремежа към разрушение като нещо изключително, характеризиращо духа на учението и същността на дейността ни. В това отношение ние трябва да разбиваме едно дълбоко заблуждение, което владее умовете дори на някои анархисти, които недостатъчно познават идеите.
Широко разпространена и известна е една хубава мисъл на Бакунин, която звучи дори поетично: "Духът на разрушението с дух съзидаващ" Но тази мисъл съвсем не отразява духа на безвластническото учение, особено в превратното й схващане и тенденциозното тълкуване, което се прави. Не се знае или се забравя една важна подробност, а именно: тази фраза е заключителната мисъл на една статия, която Бакунин е писал на немски в 1844 г., когато още не е бил анархист. Макар Бакунин винаги да е носил в мислите и в действията си основните белези на един безвластнически дух, той става анархист едва след полското въстание от 1863 г., след дълъг революционен опит и страдалчески живот в пътя към един нов свят на свободата, солидарността и справедливостта. Но дори и така, формулираната концепция за разрушението има съвсем друг смисъл от този, който вулгарно й се приписва. Тук става дума за моралния кураж, за смелостта на критиката, а не за едно просто отрицание. Бакунин е искал да каже, и той много пъти го е изразявал, че този, който не е готов да се отрече от всичко старо, който няма смелост да се обяви против и старите форми, да разруши онова, което е отживяло, изгнило и мухлясало, той не е способен и на градеж. И ако трябва днес да перифразираме Бакунин и се опитаме да изразим по-точно характеристиката на анархистическата психология и идеология, ние бихме казали: "Духът на творчество е и дух разрушаващ".
И това съвсем не е едно надуто и произволно твърдение. Достатъчно е да погледнем дейността на най-изтъкнатите теоретици и пропагандисти на анархизма на международна почва, да се надзърне в душата на всеки анархистически деятел, до последния и най-скромен носител и изразител на тази идеология и психология, за да се види какъв богат импулс на творчество блика от всяка мисъл, от всеки жест, от всяка подбуда и от всяко дело на анархиста. Никое друго учение и движение не е дало такава богата галерия от творци-исполини, инициатори и реализатори на велики творчески и положителни дела.
Бакунин започва своята анархистична дейност с разработване на задълбочена програма за социално преустройство. Кропоткин бе рядко всестранен учен и реализатор. Историята на човечеството познава малко хора като Реклю, които със собствени сили и средства създават цял университет, какъвто е "свободния Университет", създаден лично от него в Белгия. Той става средище на големи учени от цял свят, които са отивали там да четат своите лекции. "Модерното училище" на Ферер в Испания, което той изкупи и с героичната си смърт, създаде история в областта на рационалното възпитание. "Кошерът" на Себастиан Фор - друго училище, стана модел на свободно възпитание, което съществува 14 години и което Първата световна война разруши. Училището на Пол Робен в Сен-Пюи, където практически се разработиха методите на свободното възпитание, послужи за начало на цяло международно движение за реформиране на днешното училище. Нашият Върбан Килифарски лелееше в душата си да създаде също подобно училище и бе сложил вече основите на сградата му в своето стопанство край Разград. Първата световна война попречи да се реализира това негово дело.