Да, ако защитата на една социалистическа страна се уповава само на военните си сили, тя предварително е загубена; ако обаче разчита на световната солидарност, тя пак може да бъде загубена, но поражението й ще бъде една победа в историческа перспектива. Илюзии не бива да се подхранват; ако революцията не се разпростре нашироко, ако тя не обхване много страни, ако тя не стане знаме на цели народи, осъдена е на неуспех, освен, ако изключително благоприятни международни обстоятелства не я спасят, както бе случаят с Руската революция. Външната намеса не можа да я смаже, затуй пък диктатурата я удуши отвътре.
Да говорим конкретно. Революцията не може да се откаже от въоръжена отбрана, защото винаги пред събитията стоят много неизвестни, но въоръжената отбрана не трябва да взема формата на милитаризиране. Въоръжената отбрана на революцията ще бъде дело на революционните маси. Организирани, подготвяни и въоръжавани по квартали и по населени места, те ще избегнат огромни концентрации на военнослужещи и постоянна армия. Това ще бъде въоръжен трудов народ, който не напуска полето на труда и който може само периодично да се свиква по места за краткосрочни обучавания в новите оръжия. Без да се взема за модел швейцарската армия, днес тя е действително не много далеч от една подобна практика. И в случай на външно нападение, което не е изключено и в което шансовете за успех ще бъдат винаги незначителни, ако международната солидарност не се прояви, единствената малка надежда остава все пак в партизанския начин на водене на съпротивата. Примери историята ни е дала много. Една от големите грешки на испанската гражданска война от 1936-39, като не говорим за предателството на демокрациите и на СССР, което си остава главната причина за поражението, бе тази, че революционерите се ангажираха в позиционна война, която никога не може да бъде в тяхна изгода, вместо да прибягнат до всенародна партизанска съпротива. А примери не липсваха. Този на Махно в Украйна бе най-пресен. Болшевиките, които смазаха предателски махновското движение, бяха първи, които се възползваха от неговата тактика във Втората световна война.
Що се касае до вътрешната опасност, въоръженият народ е достатъчно силен да се справи с нея. Истинската защита, най-реалната, и на този терен си остава успехът на революцията в разрешаването на парливите социални и стопански проблеми на страната, а не острието на щика, нито изстрелът на шмайзера.
Ще прибавим няколко думи за структурата на въоръжената отбрана, тъй като все пак такава ще бъде нужна и ще трябва да се създаде. Доброволческите местни и квартални формации от опитни революционери и работници се обединяват в обща колективна единица. Те имат свои пряко избрани ръководители и свои представители в местния общостопански съвет. Позната схема за вертикално и хоризонтално организиране във всеки по-висш териториален мащаб се прилага и тук. Курсовете и училищата (да, училищата, а не казармите!), подобно всички други образователни институции, ще функционират като продължения на съответните съюзи за революционна отбрана. Естествено, формирането на кадри от техници по отбраната (да, техници, а не офицери) ще бъде нужно.
Обществен живот и обществена администрацияСвободната комуна - основна клетка и съсредоточение на всички дейности на хората
В модерното общество стопанският елемент в живота и в отношенията на хората става все повече и повече преобладаващ факт. Това обстоятелство довежда някои синдикалисти до погрешния извод, че всичко може да се сведе до икономика и дори само до производство и оттам - до разбирането, че цялата обществена организация може да вземе една единствена форма: синдикалната. Елементи от подобно виждане на бъдещата обществена организация, с известна по-голяма широта, намираме дори у Бакунин. Колкото до марксистите, за тях всичко е икономика и всичко е подчинено на икономиката, макар че в действителност те дават изключителна преднина на политиката, на властта, на държавата и всичко подчиняват на нея.
Във всеки случай, едностранчивото виждане на фактите е опасно. Не може да се приеме една единствена форма на организиране на дейността на хората в една всеобща централизация, когато животът се характеризира с многообразие на функциите и на формите. Животът не е и не бива да се свежда само до производство или само до консумация, нито дори само до стопански (в смисъл трудови) прояви. Животът в общество и по време и по значение доминира във взаимните отношения на хората. Но и това не може да бъде едно основание, за да се сведе всичко до общежитието, нему да бъде подчинено всичко и то да стане единствена форма на обществено, стопанско и културно организиране.