Чувството за справедливост е дълбоко вкоренено не само във възгледите, но и във всички прояви от всекидневния живот на безвластниците - толкова универсално е значението на справедливостта като принцип на лично и обществено поведение, като мотив и цел на безвластническата дейност. Белгийският социолог и философ, проф. Амон установява това в книгата си "Психология на анархиста-социалист", която е едно задълбочено и документално изследване на безвластническата психология. Така че, извън всякакъв спор е, че справедливостта се явява един от основните и най-важни принципи на безвластието. Нейното значение е определящо за всички други принципи, тя е "мярката", както казва Прудон.
Но що е справедливост? Справедливостта е идентифициране на другите със себе си. Справедливост значи да се поставяш в положението на другите, да "влезеш в тяхната кожа", да сложиш знак на равенство между себе си и тях и това, което искаш за себе си, да го превърнеш в правило, което те задължава да постъпваш по същия начин с другите. Това е правило, залегнало в основата на всички религии и познато ни от християнството - правило тъй просто и тъй разбираемо за всички хора, но тъй мъчно приложимо: "Не прави на другите това, което не искаш другите да ти правят". Кропоткин го е уточнил още по-добре, като му е дал вместо негативен утвърдителен характер: "Прави на другите това, което искаш те да ти правят при същите обстоятелства”. Има ли по-съвършено правило на поведение, по-съвършена, бихме казали ние, от тази справедливост?
Ако хората се ръководеха във всички свои постъпки от това правило, всички злини, всички нещастия, всички страдания биха изчезнали на земята. Властта, законите, съдилищата, затворите, държавата биха рухнали, неправдите биха престанали, експлоатацията, потисничеството, войната, убийството, отмъщението, омразата биха се превърнали в един неприятен спомен. Добро и зло, хубаво и лошо, жестоко и човечно, омраза и обич и много други понятия биха придобили реална стойност. Човек би станал истински мъдър. Да мериш със същата мярка както за себе си, тъй и за другите, би значило никога не само да не вършиш, но и дори да не помислиш и пожелаеш никому зло. Да отъждествиш другите със себе си, значи да установиш единството в света, хармонията на земята, границите между "аз" и "ти", "аз" и "те" да изчезнат, да настъпи едно вечно преливане, изразено в добри помисли, в благожелание, в добротворство.
Възможно ли е, осъществимо ли е това или е само един блян на болни от мечтателност мозъци, на развинтени фантазии, видение на пустинници и аскети? Съществуват ли, макар и зачатъци, от подобно чувство у човека и ако да, какъв е произходът на това чувство, от къде е дошло и как се е породило то в човешката душа?
Справедливостта е нравствено понятие, нравствен принцип. А нравствеността, както е известно, съпътства човека през цялата му еволюция, от маймуната до Дарвин, от Адам до Кропоткин. Не е имало, няма и не може да има общество без морал. Наистина, имало е общества с тамерлановци, макиевелисти, цезари, хитлеровци, мусолиновци, сталиновци, има и днес техни наследници, които искат да погазят и унищожат всякакъв морал, да задушат всяко чувство на справедливост, но те винаги са свършвали и ще свършват с крах. В историята на човечеството, колкото повече се отдалечаваме от "века на разума", толкова повече нравственото чувство, моралът се слива с религията, защото самата религия в своето зараждане не е нищо друго освен една примитивна философия, един опит да се обясни света с неговите сложни явления и да се установят правила на поведение за защита и самосъхранение на човешкия род, живеещ в общество. Следва ли от това обаче, че изворът на нравствените понятия и на нравствените чувства, източникът на справедливостта по-специално е вярата в Бога? Значи ли това, че моралът има свръхестествен, божествен произход? Легендата за творец и творение е напълно несъстоятелна, защото дори ако се приеме, че има творец и творение, то не друг, а човек е творецът и Бог е негово творение.
Науката за морала е установила вече по безспорен начин, че това, което е прието да се нарича нравственост, морал, има три степени на проявление. Първата, най-проста, най-естествена, най-всеобща, която се проявява и сред животните, живеещи в примитивна форма на обществена организация, е взаимопомощта - социалният инстинкт. Втората степен се проявява само у човека и е плод на интелектуално обобщение, обусловено от социалния инстинкт, и резултат на наблюдение и опит - това е справедливостта. Третата и най-висша степен, в която се изразява истинският морал, е самопожертването, в което разцъфтява богатството на духа, богатството на жизнена енергия.