А християнството опитоми варварите и от начало до конец на средния век то биде самият благодетел и утешител на страждущото человечество, то е било като слънце невидимо, което е огрявало тогавашното общество. Освен туй християнството провъзгласи тържествено равенството между человеците и то първо донесе в светът мисълта за едно всеобще братство, към което от ден на ден все повече ся стреми человечеството. На божествената Христова вяра дължат тоже днешните просветени народи своето преобразование. В християнството ся роди чувството на самоотвержението, изворът на всяко общополезно дело.
Колкото ся касае до народите, които ся населиха в Европа после падението на Римската империя, а особено германските племена, тям най-вече е длъжна съвременната цивилизация, съществените начала и по-първите примери на политическата свобода. Тям е длъжен тоже вечна признателност и красния пол, защото германските племена първи отдадоха приличното уважение към жената и те способствуваха най-вече да улучшат нейното обществено състояние. Туй приключение е от най-важните във всеобщата история и можем каза, че то отваря нова епоха в нея. Оттогаз ся развиха нови добродетели и тогаз жената зе да участвува, косвено или некосвено, във вървежът на цивилизацията, в усовършенствуванието на человечеството.
Тези са трите основи, трите стълпове, върху които ся въздига съвременната цивилизация, която, като продължава старата, развива ся повече и разпространява пределите си. Колкото за науките и няколко части от художеството, може старите гърци да останат или завсегда учители на человеческия род, или поне славни съперници на съвременните учени и художници. Но, от друга страна, съвременната цивилизация надминува древната по много части. Тъй например древния свят никакво притязение не може да има връх това, що ся отнася до днешното развитие на естествените науки, до промишлеността, до общественото и политическото състояние на просветените днес народи. Още едно нещо, което дава връх на днешната цивилизация над старата, то е отсъствието на робството. Робството е било узаконено в старогръцкия и римския свят. Днес най-тежките работи ги вършат машини, а във време оно живи машини са били клетите роби; гражданете, или свободните человеци, за унизение са считали всяко друго дело освен науката, художеството, политиката и боят.
Онуй още, което отличава днешната цивилизация от старата, то е скоростта, с която ся развива и разпространява. Откритието на Америка, изобретението на печатът, усовършенствуванието на мореплуванието, железните пътища, телеграфите, пощенските учреждения, всичко туй показва, че съвременната цивилизация е твърде скоро вървяла и е извършила дела геройски. Блажени и честити онези места, в които тя цъфти днес съвършено от всяка точка на зрението. Но нека ся не отчайват и тези, които са останали назад! Идеите днес летят като светкавици от един край на светът до другий. Благополучни онези, които знаят да ся ползуват от тях! Но три пъти по-благополучни онези народи, които би могли да оценят справедливо всичко, що им ся представя като произведение на съвременната цивилизация. На никакво нещо истинната стойност не може ся оцени по външното му лице. Ето защо е необходимо да знае человек от какво ся съставя и от какви начала ся води днешната европейска цивилизация. Но само по това строго условие могат ся ползува от нея народите, които са закъснели в образованието. Инак тежко и горко на тях! Те щат всякога да земат лъжовната бляскавост за чисто злато, притворната хубост за жива добродетел, празнословието за красноречие, обещанията за дела и преправените одежди и градове за облекло и обиталище на цивилизацията!!